В Министерството на околната среда и водите (МОСВ) се проведе среща с представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и животновъди, които изразяват недоволство от променените изисквания за натоварване на пасищата в националните паркове. Това съобщиха от пресцентъра на министерството. В дискусията, ръководена от министър Петър Димитров, участваха представители на браншови и синдикални организации, неправителствени природозащитни организации, водещи учени от БАН и Софийски университет "Св. Климент Охридски“.

Срещата се проведе с цел да бъде обсъдено прилагането от страна на МЗХ на условията и мерките от Становището по екологична оценка № 5-4/ 2023 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони в Република България, както и условията, при които е допустимо да се извършва паша в националните паркове.

В основната презентация, изнесена от Мирослав Калугеров - директор на дирекция "Национална служба за защита на природата“, бяха изяснени редица спорни въпроси по възникналия обществен казус и беше представена позицията на МОСВ, подкрепена от учените от БАН и университетите и от експертите от природозащитните НПО.

Като възложител МЗХ е приело докладите по екологична оценка и оценка на степента на въздействие върху околната среда (ДЕО и ДОСВ) за Стратегическия план. Условията и мерките, произтичащи от тях и включени  в Становището по екологична оценка, са задължителни за възложителя и следва да се изпълнят от МЗХ при прилагането на плана.

Възникналите недоволства на земеделските стопани са породени от обстоятелството, че МЗХ и неговите структури не са приложили условията и мерките от Становището по ЕО така, че изпълнението им да не води до трудно преодолими усложнения за земеделските стопани - заявители по съответните интервенции. От МЗХ не са уведомили своевременно всички заинтересовани страни за ограниченията, произтичащи от ДЕО и ДОСВ за Стратегическия план, въпреки че МОСВ нееднократно е настоявало за това. Като възложител на тези доклади, МЗХ е било наясно с условията и мерките, които произтичат от тях много преди издаването на административния акт на министъра на околната среда и водите. Въпреки това от МЗХ не са провели ефективна информационна кампания, с което са създали предпоставка да се нарушат легитимните правни очаквания на земеделските стопани.

По отношение на пашата в трите национални парка - Рила, Пирин и Централен Балкан, с годишните планове за 2024 г. е постигнат оптимален компромис, който дава възможност на животновъдите и тази година да пашуват на територията на националните паркове, но с редуцирано натоварване на пасищата. В отговор на неверни твърдения беше изрично подчертано, че дирекциите на националните паркове не са приложили условия и ограничения, свързани с надморската височина. Предоставен е целият допустим пасищен ресурс в границите на трите защитени територии, за което на животновъдите са издадени съответните административни актове. На територията на националните паркове през настоящата година ще пашуват близо 33 000 животни.

Учените от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) и Националния природонаучен музей (НПМ) при БАН припомниха, че са изразили експертни становища по темата, които са изпратени до министър-председателя, министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите, дирекциите на националните паркове, браншови земеделски организации, както и на вниманието на президента на Република България (https://www.moew.government.bg/bg/ucheni-ot-ibei-na-ban-v-nacionalnite-parkove-se-dopuskat-dejnosti-samo-ako-poddurjat-bioraznoobrazieto/ и https://www.nmnhs.com/downloads/varia/stanovishte-pastoralisam-npm-ban.pdf).

Представителите на научната общност още веднъж потвърдиха, че интервенция "Пасторализъм“ е въведена изключително и само за опазване на биологичното разнообразие във високите планини. Заключенията на учените са, че в резултат от прилагането на мярка "Пасторализъм“ се е стигнало до прекомерно натоварване на пасищата, което води до негативен ефект и увреждане на ценни природни местообитания. Освен загубата на биоразнообразие, намалява и перспективата високопланинският фуражен ресурс да бъде ползван ефективно и през следващите години, от което именно би трябвало да са заинтересовани в по-голяма степен животновъдите. Вместо това, настояването им за отпадане на ограничителните мерки показва липса на ясна и дългосрочна визия за собствения им бизнес, който зависи от ресурсите, предоставяни от тревните местообитания, считат учените. За природните местообитания, включени в Приложение I на Закона за биологичното разнообразие, които се опазват в националните паркове, държавата има задължението да ги опазва, поддържа и при необходимост да предприема мерки за подобряване на природозащитното им състояние, което е пряко свързано с намаляване на пасищното натоварване.

Учените настояват, че законодателството и произтичащите от него задължения, ограничения и отговорности трябва да се спазват безусловно. Те изразяват становище, че пашата в планинските райони на България има дългогодишни традиции и трябва да бъде запазена, но призоваха да бъде спряна субсидията и по този начин да бъдат премахнати изкуствените парични стимули, които са довели до многократно увеличаване на пашуващите животни в националните паркове.

Докато пашата в националните паркове остава разрешена от закона, спирането на субсидирането ѝ би спомогнало да се намали натискът върху планинските езера и алпийските ливади, е позицията на експерти от природозащитните организации.

Извън паричния стимул, са налице и други фактори, които привличат земеделските стопани да избират териториите на националните паркове за паша на животните. В границите на парковете са налични сравнително големи площи с един собственик – държавата. Достъпът до паша в тези територии се извършва по сравнително лека процедура. Таксата, която заплащат животновъдите за паша в националните паркове е ниска – непазарна. За паша на домашни животни в границите на националните паркове се заплаща по един лев на декар за едър рогат добитък и петдесет стотинки за овце. До десет животински единици се заплаща още по-малка такса – 30 стотинки на декар. За сравнение, най-ниската цена за наем на декар от държавния поземлен фонд или общинския поземлен фонд е 6 лева. По данни на Националния статистически институт средната цена за наем/аренда на земеделска земя за категория постоянно затревени площи за 2023 г. е 25 лв. на декар. Това обосновано налага актуализиране на Тарифата за таксите, които се заплащат за разрешените ползвания в защитени територии – изключителна държавна собственост. МОСВ е предприело действия за актуализация на документа и в близко време предстои публикуването му за обществено обсъждане, беше съобщено по време на срещата.

Твърденията за липса на площи за лятна паша на животните на територията на страната са силно преувеличени, сочи анализ на данните, публикувани от МЗХ. Пасищата, мерите и ливадите над 500 м н.в. на национално ниво са с площ 406 385  ха; над 800 м н.в. на национално ниво са с площ 229 921  ха.; над 1000 м н.в. на национално ниво са с площ 145 035 ха. При положение, че допустимите площи за паша в националните паркове възлизат общо на едва 33 714 ха, а надморската височина е между 600 и 2925 м, не може да се твърди, че единствено в границите на трите защитени територии има подходящи места за лятна паша. Данните за заетостта на високопланинските пасища за 2023 г. на Българската анкета за наблюдение на селскостопанската и икономическата конюнктура (БАНСИК) също сочат, че на територията на страната има в пъти повече подходящи площи за лятна паша на домашни животни в сравнение с ресурса на националните паркове. По данни на МОСВ, през 2023 г. едва 3 % от едрия рогат добитък и  2,8 % от овцете в България са пашували на територията на националните паркове. Площта на пасищата, на които се разрешава паша в националните паркове, съгласно утвърдените годишни планове, представлява едва около 2.5 % от пасищата в страната.  

МЗХ е институцията, която осъществява държавната политика в областта на животновъдството, беше многократно посочвано по време на дискусията. Според МОСВ е необходимо освен финансово подпомагане, на животновъдите системно да се осигуряват условия и да се създават предпоставки за устойчиво отглеждане, изхранване и възпроизводство на селскостопанските животни. Дългосрочното решение на проблема, което многократно е обсъждано с МЗХ и животновъдите, е да се разсредоточи пашата, като се осигурят условия за паша и подпомагане в територии извън националните паркове.

МОСВ счита, че за да се обезпечат политиките по животновъдство, пасищата, ливадите и мерите от Държавния поземлен фонд и Общинския поземлен фонд следва да се отдават приоритетно за паша на домашни животни при ясни критерии и условия. В допълнение е целесъобразно МЗХ и общините да поддържат резерв от постоянно затревени площи, който при условие че е налице недостиг от земи за нуждите на животновъдството, да бъде ползван изключително за покриване на тези нужди по облекчени процедури. Необходимо е също да се извършат съответните нормативни изменения, гарантиращи развитието на политиките по животновъдство и интересите на земеделските стопани в баланс с опазването на природата.

До настоящия момент от МЗХ не са направени конкретни предложения за устойчиви решения за развитието на политиката в областта на животновъдството, при съобразяване целите на опазване на защитените зони и територии. С оглед да бъде постигнат напредък в това отношение, по време на срещата МОСВ, научната общност и природозащитните НПО декларираха готовност, в случай че МЗХ сформира работна група, да се включат в анализите на наличните данни за ползването на пасищата в България и да се разработят конкретни механизми за ефективно използване на пасищните ресурси и устойчивото им управление.