Позиция на Българското дипломатическо дружество и Националната асоциация за международни отношения за обявявянето за "персона нон грата" на 70 сътрудници на посолството на Руската федерация
© Агенция "Фокус" Екатерина Пано
Обявените за това действие причини – принципът на реципрочност и осъществявана "нерегламентирана дейност“ - са неумел опит за оправдаване на един определено политически акт, изпълнен хаотично и непрофесионално в стила на небалансираната ни външна политика от последните 12 години и осъществен с неглижиране на националните институции, натоварени с нейното формиране и провеждане.
Българският министър-председател уведоми обществеността по БНТ, че руските дипломати ще бъдат "отзовани“, действие, което може да направи единствено страната, която ги е изпратила. А продължаващите на всички нива спорове кой е подписал въпросната вербална нота до руското посолство е абсурден, защото в дипломатическата кореспонденция вербалната нота е може би единственият официален документ, който никога и от никого не се подписва.
България има правото да постави въпроса за реципрочността на броя на служителите в посолството на всяка чужда страна. Парадоксът тук е, че се позоваваме на чл. 11 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения в оригиналния му вид – правото на приемащата страна да поиска намаляване състава на чуждото посолство. При ратифицирането на тази конвенция от българския парламент България формулира резерва точно в обратна посока на сегашното си действие – че в случай на различия относно числеността въпросът трябва да бъде уреден с двустранно споразумение. Освен това е очевидно избирателното приложение на аргумента за реципрочността – доколкото редица страни имат значително по-големи дипломатически мисии в София, отколкото са българските в съответните столици.
Многобройни са случаите, когато две страни имат установени дипломатически отношения "де юре“ но нямат дипломатически представителства и дипломати или само едната е представена дипломатически на място. Съществуват и широко се използват редица други нива и начини за осигуряване на дипломатическото общуване и комуникация между държавите. От тази практика най-широко се ползва и нашата страна.
В случаи, когато дипломати са нарушавали местни закони, злоупотребявали с предоставените им права и имунитети или са заподозрени в осъществявали "нерегламентирана дейност“, приемащата страна реагира, но в дипломатическата практика са крайно редки случаите това да става известно на медиите и обществеността, а публичното му оповестяване от премиера го превръща в политически акт.
Искането на отзоваване за чуждестранен дипломат официално с вербална нота определено представлява недружелюбен политически акт, който се отразява на двустранните отношения дори и само с факта, че следва реципрочно действие от другата страна.
Обявяване от българска страна за "персона нон грата“ на 70 души от персонала на руското посолство надхвърля възприетите норми на дипломатическо общуване.
Руската агресия не може да бъде одобрена, защото, каквито и да са причините, няма проблем, който да не може да бъде решен и винаги е правилно да се остави отворен дипломатическият канал.
Не може да бъде одобрена и ултимативната реакцията на руския посланик, която не съответства определено на допустимия тон.
Изказваме сериозно безпокойство, че с това си действие правителството в оставка оставя на следващото правителство и на страната наследство, което много трудно ще бъде преодоляно. То ще се отрази не само върху начина на бъдещото общуване на нашите страни и народи, но вероятно ще има икономически последствия от ответната, "асиметрична“ реакция на руската страна и геостратегически последствия върху региона на Балканите е Черно море.