Обществото не поставя закрилата на детето на по-високо ниво от своята и не вярва в ефективността на системите за закрила. Затова, въпреки ясно разписаните механизми при насилие и тормоз над деца, казусите, стигнали до медиите и "Закрила на детето“, са вече силно утежнени и ескалирали. 

За пореден път в рамките на няколко седмици ставаме свидетели на дете в риск или дете, понесло насилие  – потресаващия случай от Пловдив, 13-годишното момче с родители в Бразилия, децата на обвинената в убийство майка, 7-годишното дете, принуждавано да живее в селскостопанска постройка в село в община Мизия. 

Тези случаи отново поставят ключови въпроси за ефективността на системата на закрила и отговорността на всеки от нас към живота, здравето и благоденствието на всяко дете в България. 

Дали, обаче, след края на медийното внимание ще последва съществена промяна в начина, по който общество и институции реагират в подобни ситуации? Или това ще е поредната история, която се забравя и остава проблем само на конкретното дете и семейство? 

Колко търпимост проявява обществото ни спрямо насилието над деца? Разпознаваме ли насилието над дете?

Какво трябва да знаем

Чл. 7 от Закона за закрила на детето гласи: (1) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция “Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.

Чл. 36а от Закона за закрила на детето гласи: (1) Всеки, на когото стане известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете или че дете е пренебрегвано, е длъжен незабавно да подаде сигнал до дирекция “Социално подпомагане".

По закон всеки гражданин на Р. България е длъжен да сигнализира съответните служебни лица за дете, което се намира в опасност. 

Ал. 2 на чл. 7 от Закона за закрила на детето гласи: Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

Това означава, че всеки служител (педагог, психолог, педиатър, социален работник и др.), който има съмнение за нередност или някаква форма на насилие, е не само морално отговорен, но и преди всичко законово задължен да сигнализира. 

Какви са механизмите за работещите с деца

Служителите в яслите и детските градини имат на разположение няколко механизми, с които да проверяват какво се случва с дете, което не посещава заведението. 

Дългото отсъствие от ясла, градина или учебни занимания следва да е поставило въпросите къде е детето и дали то се нуждае от закрила. Децата в предучилищна възраст имат право на не повече от 10 дни отсъствия по домашни причини в рамките на учебната година, а всяко отсъствие по болест следва да се извинява с медицинска бележка в рамките на календарния месец. 

Ако родителите не спазят това изискване, детската градина (в случая с детето от Пловдив) е длъжна да подаде информация за допуснати повече от 5 отсъствия по неуважителни причини до Дирекция "Социално подпомагане“, която да направи проверка за причините за отсъствие, както и да наложи определени административни глоби. Отсъствието на детето повече от месец поставя въпросите спазени ли са предвидените процедури както от страна на градината, така и от ДСП и изпълнява ли всяка от институциите съвестно и в интерес на детето своите задължения. 

Както НМД многократно е посочвала, вкл. в последното издание на мониторинговия доклад "Бележник 2023“, нерядко училищни и предучилищни заведения неглижират случаи на насилие поради стремеж към поддържане на добра репутация или нагласи към нормализиране, подценяване или тривиализиране на проблема. В много случаи при установяване на насилие пост фактум се посочва страх от саморазправа от страна на насилника към сигнализиращата страна, особено когато става дума за случаи в малки населени места. 

Това показва, че от една страна гражданите не се чувстват достатъчно защитени и не биха поставили закрилата на детето на по-високо ниво от собствената си, докато не се стигне до фрапиращи ситуации, а от друга, че не вярват, че механизмите на системите ще сработят достатъчно ефективно, че да доведат до промяна и подобрение. 

В същото време за пореден път се потвърждава от практиката, че системата за закрила продължава да не работи в тясно и активно сътрудничество с образователните институции, въпреки ясно разписаните механизми и отговорности за случаи на насилие и тормоз над деца.

Ключово е да се каже, че системата на закрила би следвало да работи, когато има на база на какво да инициира проверка. Без сигнализиране от най-близкия кръг на детето – близки, съседи, разширено семейство, образователни институции, личен лекар и пр., голям брой случаи няма как да бъдат установени. Казусите, които достигат до медиите или в някои случаи до отделите "Закрила на детето“, са обикновено вече силно утежнени и ескалирали. 

Парадоксът “неработещи институции" – не работят, защото не им се доверяваме, или им нямаме доверие, защото не работят.

Реториката, целяща демонизацията на социалната система и социалните работници, едновременно обвинява социалните служби и в бездействие, и в прекалено вмешателство. Тази неяснота в общественото съзнание относно същината на ролята на социалната система сама по себе си е проблематична – от критиките към нея заради отсъствието й, до въпросите и дори страховете защо се меси изобщо, породено от всякакви форми на дезинформация и фалшиви новини.

Случаят от гр. Пловдив постави на дневен ред и проблема за диагностицирането на деца, за които се предполага, че имат някаква форма на затруднения или психично страдание. 

Национална мрежа за децата от години поставя на дневен ред въпроса за необходимостта от ранен детски скрининг, извършван от педиатрите, благодарение на който да могат да се установяват отклонения в нормите за възрастта. Подобен скрининг би могъл да благоприятства насочването към специалисти по ранна детска интервенция, психолози, логопеди и др. В края на 2023 г. Министерство на здравеопазването обяви сформиране на работна група по тази тема, което е добър знак, че се търсят решения.

В конкретния случай на тежко пострадалото от насилие дете в Пловдив, важно е да се наблегне отново на обстоятелството, че детето няма поставена диагноза и е абсолютно недопустимо и неетично да се спекулира за такава без документ, който да удостоверява това надлежно.

Кой следва да се грижи за дете в риск или изведено заради насилие – другият биологичен родител, роднини, близки, социална услуга? 

Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се предприемат единствено в най-тежките случаи – като крайна мярка, наложена от съда.

Първата стъпка на социалните е извеждането на детето от мястото, на което е било в риск. Следва също да се знае, че когато родителските права по някаква причина вече са дадени на единия родител (какъвто е случаят в Пловдив), настаняването при другия родител не става автоматично, а става през съда, за да се докаже неговата годност. За да се задвижи тази процедура Съдът трябва да бъде сезиран. Такова сезиране могат да направят работещите в “Закрила на детето" или хора от разширения кръг на семейството. Законът позволява на социалните служби и бързо да издадат указание още на следващия ден за настаняване на детето при другия родител, но и в този случай Съдът е длъжен да направи междувременно проверка за годността му, за да се стигне до прехвърляне на родителските права. 

И в Закона за закрила от домашно насилие, и в Закона за закрила на детето, има разписани механизми, но те не са достатъчни, за да определят конкретните действия, необходими в различните казуси и всеки случай задължително трябва да се разглежда в неговата конкретика, е мнението на адв. Юлия Раданова, консултант на Мрежата за правна помощ към НМД.

По думите й в момента са по-важни не изменения в настоящите закони, а да има ясно административно производство, в което да е разписана методологията за работа в процеса по подаване на сигнал от работещите в ясли, градини и училища, от лични лекари, от граждани.

“Две неща е важно да бъдат доведени до качествена промяна в момента. Едното е да се помисли за облекчен ред за сигнализиране и подобрен механизъм за подаване на сигналите – лесен, бърз и с ясен адресат към коя институция се насочва сигнала и това да доведе до незабавна проверка. И другата голяма промяна, която е много нужна, е да се променят обществените нагласи – да има яснота и широка информираност, че трябва да сигнализираме при съмнение за дете в риск или търпящо насилие и съответно – информираност как да го направим. Включително трябва да се засили осъзнаването за ангажираност на работещите с деца и тяхната чувствителност, когато се осъмнят за нередност." , коментира адв. Юлия Раданова случаите от последните седмици. 

Темата за насилие над малко дете неминуемо буди много емоции – от шок и гняв, към търсене на виновник и желание за незабавно възмездие. Именно наличието на тези емоции е знак, че в обществото все пак има нетърпимост към насилието на деца. Тази нетърпимост обаче следва да бъде материализирана и в конкретни действия – вкл. в изпълнението на задължението на всеки гражданин да сигнализира съответните служебни лица за дете, което се намира в опасност. 

От Национална мрежа за децата напомняме за още един закон и задължението на медиите да проявяват отговорност, когато отразяват случаи на деца, въвлечени в конфликти между роднини. Ал. 2 на чл. 11а от Закона за закрила на детето гласи: В случаите, когато спрямо дете е предприета мярка за закрила, не могат да бъдат разгласявани сведения и данни за детето без писмено становище на органа за закрила, предприел мярката.

Водещ трябва да бъде най-добрият интерес на детето. Случаи на конфликти и насилие, рефлектиращо върху деца, трябва да се отразяват единствено, за да се защитят интересите на децата и да се гарантира, че държавните органи използват правомощията, които имат, за да осигурят необходимата закрила и да подпомогнат децата и семействата в риск. Журналистите следва да избягват да интервюират деца, за чието попечителство се водят спорове, освен с изричното съгласие на органите по закрила и след консултация със специалисти психолози.

При отразяването на случаи на деца в ситуации на семейни конфликти, препоръчваме консултация с Пътеводителя за етично отразяване на деца на УНИЦЕФ и АЕЖ – България.

Източник: Национална мрежа за децата