По традиция в последния ден от месец декември изпращаме старата и посрещаме новата календарна година. Празнуването на Нова година датира от хилядолетия насам с различни обичаи при отделните народи.

У нас обичайно във всички големи градове се организират общоградски тържества, съпроводени с празнични концерти и заря, която тази година обаче в редица населени места е отменена по инициатива на природозащитната организация "Четири лапи", а в други пък няма да има и празненство с цел да се ограничи разпространението на COVID-19. Според народните поверия, ако нощта срещу Нова година е ясна, годината ще е здрава, ако е облачна - ще има болести.

Каквото е времето на Нова година, такова ще е през цялата година. Вечерта срещу Нова година се прави втората след Бъдни вечер кадена вечеря. Приготвя се богата трапеза, която включва пита с пара и баница с късмети. Питата се разчупва високо и се раздава на всички по старшинство.

Най-добре е парата да остане за дома или главата на семейството. Ако това не стане, стопанинът има възможност да я откупи. Така всички вярват, че сполуката и благополучието ще са за целия дом. Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта. След приключване на трапезата недогорялата свещ и суровото жито се запазват. От този, който пръв дойде на гости или да сурвака, зависи късметът на къщата. Той трябва да е с добри намерения, да му върви, да е с лека ръка и добро сърце.