Образование плюс иновации по интензивност на тяхното използване е равно на икономически растеж - това уравнение ни показва, че образованието е в центъра на нашето икономическо израстване. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" по Радио “Фокус" Албена Спасова, съосновател на EdTech България - образователно-технологичен клъстър и обединява образователните институции с академични среди, с предприемачи, с търговски дружества в единна отворена екосистема, за да се внедряват най-новите иновации в учебна среда. Заедно с това да се създава и среда за интензивното ползване на тези технологии. “От друга страна, ако хората, които са в системата нямат необходимите умения за ползването на тези технологии, то тогава нищо не сме направили. Това е много важна област, която е с висок приоритет за нас - насърчаването на човешкия капитал и развиването на умения в следващото поколение", отбеляза Албена Спасова.

По думите й промяната е новото нормално. "Промяната в културата е много трудно нещо, защото тя може да бъде и болезнена. Фундаменталният източник на съпротива спрямо промяната е страхът от неизвестното. Ако погледнем една класна стая от преди 100 години и една класна стая сега, промяната не е толкова съществена. Но ако погледнем една болница от преди 100 години и една болница сега, ще видим огромната промяна. Затова ние трябва да вървим в посока на променяне на пасивния модел на образование, с който сме свикнали - класната стая. И налагането на модел, който да позволява учениците да имат активната роля, в която учителят да бъде ментор и този, който води учениците към разрешаването на даден проблем. За да можем да развиваме критично мислене у децата, те да могат да работят в екип, да развиваме техните комуникационни умения, ние трябва сами да си задаваме посоката и да вървим в тази посока, в противен случай ще изостанем от състезанието", посочи Албена Спасова.

 Според нея нашите деца са изключително привилегировани днес, защото живеят в интересно време, могат с новите си електронни обувки да се движат из града със 70 км в час, могат да задават задачи на робота, който е вкъщи или в класната стая, да им намери рецепта за омлет, или за пица, или да им организира пътуване, или да управляват всички устройства в дома си през един пръстен. “Нашите деца не учат как да използват технологиите, те се раждат с тях, защото те са част от нашето ежедневие. Когато говорим за технологии в процеса на преподаване, това не означава, че ние изместваме традиционните методи на преподаване, а вкарваме технологиите, за да обогатят учебния процес. Ако изучаваме вулканите, ние можем през виртуалната реалност да влезем вътре в самия вулкан и да видим неговата структура. Или в парка да използват добавена реалност, за да изучават заобикалящите растения по интерактивен начин. Използват и игри, с които да работят в екипи и да натрупват знания и познания в определена област, но и да развиват и своята емоционална интелигентност за работа в екип и много други меки умения", коментира Албена Спасова.

Тя обърна внимание, че технологиите във времето, в което живеем, постоянно се променят и влияят във всички сфери. "Нито един от нас не е подготвен за интензитета на трансформация. Но всички трябва да обединяваме усилия, за да можем чрез технологиите  да решаваме големите предизвикателства пред които е изправено обществото ни - неграмотността, болестите, бедността. Не сме подготвени, но трябва да крачим в тази посока, да се променяме и обогатяваме с допълнителни познания, знания, за да сме адекватни на съвременната реалност", заключи Албена Спасова.