Разкопките на античния и средновековен град Мисионис завършиха преди повече от месец Те бяха проведени за поредна година под ръководството на археолозите Николай Овчаров и Стефан Иванов. Кампанията продължи три месеца, като бяха разкрити стотици квадратни метри от древния град. На бял свят се появиха неизвестни сгради и улици от Мисионис. Това съобщи археологът проф. Николай Овчаров.

Мисионис продължава да поднася изненади и след края на активните разкопки. От реставрационните ателиета сега излизат стотици забележителни находки, открити през лятото и сега възстановили предишния си блясък. Сред тях блести един много рядък паметник, който ще бъде гордост за експозицията на Търговищкия музей. Става дума за огромен бронзов свещник, който в научната литература се нарича канделабър.

При разкопките той бе намерен на десетки парчета и след търпеливата работа на реставраторите бе напълно възстановен. Канделабърът е направен от бронз и е висок около половин метър. Представлява стълб във форма на антична колона, на чиито връх е поставен диск. Там някога е поставяна красива лампа за масло, която археолозите се надяват да открият през следващия сезон.

Най-красива е долната част на свещника. Там са оформени три стилизирани глави на елени. Канделабърът стъпва на три крачета, които пък са излети като еленски копита. Цялото оформление е изработка насочва към високото ювелирство в Източната Римска империя или Византия от периода 5-6 век.

Канделабрите са огромни декоративни свещници, поддържали отгоре маслена лампа. Един от най-древните примери е бронзовият канделабър, направен от Калимах за Ерехтейона в Атина, за да носи свещената лампа на богинята Минерва. В този случай е възможно лампата да се е намирала отгоре, както е в по-късните многобройни римски примери.

Макар и да добива най-голям разцвет в епохата на Ренесанса, канделабърът получава развитие именно в Етрурия и Рим. През римската епоха това са масивни и представителни бронзови свещници. Именно в древен Рим се произвеждат високите и монументални канделабри, използвани в храмове и обществени сгради.

Канделабърът представлява висок стълб във форма на балюстра, профилирана колонка. На върха й има диск за поставяне на бронзовата маслена лампа. Основата обикновено е своеобразен пиедестал от три крака на лъвове, грифони, кози копита на сатир, глави на делфини или на други животни.

Това разположение на детайлите е наложено от обичайна практика за осигуряване на изкуствено осветление в основните стаи на римската вила. Канделабрите са били неразделна част от римския дом. Поставените най-отгоре маслени лампи могат да осигурят светлина за много по-голяма площ от дома. Като се има предвид тяхната неразделна роля в ежедневния живот, не е изненадващо, че са открити многобройни примери с различни форми и дизайни, продиктувани от предназначението им, както и от вкусовете на поръчителя. Особено много канделабри са намерени в развалините на Помпей и Херкуланум.

Римските примери дават вдъхновение на италианските ренесансови художници, които създават превъзходни канделабри от скъпоценен метал за олтари, параклиси и катедрали. В този период формата на канделабъра става повсеместен любим декоративен мотив, използван в стенописите, архитектурните орнаменти, бордюрите на гоблени, витражите и мебелите.



Запазени римски канделабри се откриват доста рядко и представляват изключителна ценност за музеите. Такъв е например прекрасният екземпляр от 1 век, съхраняван в Регионален исторически музей – Кърджали. Но канделабри се използват и през периода 4-6 век след приемането на християнството. Такива прекрасни паметници са изобразени в стенописите на прочутата Силистренска гробница от 4 век.



На световните аукциони римските бронзови канделабри поддържат много високи цени. Дори и в момента в къщи като "Сотбис“, "Кристис“ и др. подобни на този от Мисионис екземпляри се продават на цени от 15-17 000 долара.



Канделабърът от Мисионис показва още веднъж блясъка на античния Мисионис. Вероятно той е осветявал някоя от стаите на епископа на града, чиято резиденция бе разкрита напълно през миналата и тази година.