Въпреки глада за кадри у нас, все повече хора не успяват да се реализират на пазара на труда, защото работодателите не ги наемат. Причините са няколко, но основната се оказва образованието на безработните. В Деня на труда Ева Костова провери става ли пазарът все по-затворен за необразованите, увеличава ли се делът на неактивните младежи и върви ли заетостта към застойм, предаде NOVA.

Ниска безработица, но и намаляло търсене на труд. Така анализ на Института за пазарна икономика определя пазара на труда за изминалата година. След пандемията от COVID-19 и кризата, до която тя доведе трудовия пазар, сега той е спокоен. След като се сви, коефициентът на безработица вече две години се задържа на малко над 4%, а броят на безработните продължава да пада. През миналата година, регистрирани в бюрата по труда са били 132 хиляди души, което е по-малко дори от предпандемичната 2019-а.

Защо обаче сред тях има хора, които трайно не успяват да се реализират на пазара на труда, въпреки глада за кадри, за който все по-често говорим? Според експертите, причините са неподходящото им образование, уменията или пък района, в който се намират. Или казано с други думи, проблемът не е в липсата на свободни работни места, а в профила на безработните. Оказва се неподходящ за работодателите и това ги отказва да наемат хора. Ето и с какъв избор разполагат те. 14% от безработните на пазара в момента са висшисти, при тях коефициентът на безработица е под 2. При хората със средно образование също остава нисък – около 4, с такава образователна степен са половината безработни. Значително по-висок обаче, е коефициента при безработните с основно образование, а най-висок като не спира да расте, е той при тези с начално образование – почти 27. Това превръща пазара във все по-затворен за необразованите.

И региона, в който живеят безработните, може да бъде фактор - той също може да попречи на тяхната реализация. Докато коефициентът на безработица се движи между 2 и 4 в различните области, в близо една трета от страната, той е над 10. Под 60% заетост има във Враца, Монтана и Силистра. Спад в заетостта бележат близо половината области в страната, включително и София-град. Въпреки че там експертите отдават това на свиването на аутсорсинг сектора и на забавяне в търсенето в сектора на информационните и комуникационни технологии.

За ситуацията допринася и един дял от населението, за който сме говорили и преди. Това са млади хора на възраст между 15 и 29 години, които нито учат, нито работят. У нас те представляват близо 14% от всички в тази възрастова група. Макар да се намираме в топ 5 по дял на такива младежи в Европа, добрата новина е, че те все пак намаляват - за 10 години – с 10%. Броят им се изчислява на 153 хиляди души, като за тях знаем, че са повече жени, предимно с по-ниска степен на образование, живеят в слабо населени места и разчитат на издръжка от близки, родители или от съпруг, когато става въпрос за омъжени жени. И тъй като тези младежи не са никак малко, биха могли да бъдат апетитна таргет група за работодателите в бъдеще. За целта обаче са нужни реформи, които да засегнат не само тях, но и останалите безработни. Само така, според експертите, пазарът на труда ще продължи да се развива. Заетостта ще се увеличи, а безработицата ще се свие. В противен случай рискува да остане в застоя, в който навлиза сега.