Ньойският мирен договор фактически не е мирен и не е договор, защото в крайна сметка това е един диктат, един унизителен документ, който поставя един отпечатък върху българската държава, който за съжаление и към наши дни, като че ли, дава своето отражение. Това каза полк. от резерва доц. Станчо Станчев в интервю за предаването "За честта и славата на България“ на Радио "Фокус“ по повод 102 години от подписването на Ньойския диктат. "Преди всичко разбира се, слагайки край на българското участие в Първата световна война, беше ни отнета територия, трябваше да платим репарации и разбира се аз като военен бих определил като най-тежки военните клаузи на Ньойския договор, които за съжаление се опитаха да превърнат българската армия в една незначителна сила, която да не е в състояние да изпълнява своите конституционни задължения. Просто беше посочено в самия договор, че нейното задължение ще се заключава само в поддържане на реда вътре в територията и на погранична полиция. Нещо, което я обезсмисля като въоръжена сила, която може да защитава суверенитета и териториалната цялост на държавата“, посочи Станчев.

"Във военните клаузи се забранява ние да имаме по-голяма войскова единица от полк. И фактически организационно армията ни е сведена до 24 пехотни дружини мирновременни. Забранява ние се да имаме авиация, да имаме флот, оставени са 3-4 миненосеца и 6 моторни лодки, които са предназначени за охрана по Дунав и Черно море. Съгласно чл. 71 по отношение на попълването на армията с личен състав, е оказано, че офицерите, които подпишат договор да останат на служба, трябва да служат най-малко до своята 40-годишна възраст, премахната е наборната армия и е въведена доброволческата, наемническата армия, нещо което въобще не е характерно за нас българите. Ние сме свикнали, както и нашите предци, да отиваме и да воюваме за държавата“, каза още той.