Клаузите, които поставя Ньойският договор на българската държава, в частност на Българската армия, са смазващи. Това каза военният историк и преподавател полк. от резерва Мишо Йорданов, в интервю за предаването "За честта и славата на България“ на Радио "Фокус“ по повод 102 години от подписването на Ньойския диктат. По думите му затова определяме и тази дата – 27 ноември, като една черна дата, която нанася огромна травма в народопсихолигията ни.

"Ако се запитаме защо помним датата 27 ноември, защо така травматично като че ли се е забила в нашето съзнание, ще кажем едно: тогава, независимо от териториалните загуби, които търпи България в Междусъюзническата война и клаузите на Букурещкия договор, надеждата не е все още пречупена за решението на националната ни кауза, на националния въпрос. Защото тогава Българската армия се съхранява, т.е. надеждата не е пречупена. На 27 ноември, с подписването на Ньойския договор тази надежда е пречупена, затова, защото и Българската армия като че ли й е отнета възможността да съществува, на Българската армия е отнета възможността да взема участие в защитата или в бъдещи бойни действия“, посочи той.

"Наред с клаузите, които определят териториалните загуби за България, а те не са малки – цяла Егейска Македония, Вардарска Македония… Тя, Македония, е разделена на три, между другото – между Сърбия, Гърция и България. Цялата тази разделена Македония – ябълката на раздора, както казваме в предишните войни, сега отива, като че ли тази кауза е пречупена. След Македония имаме много икономически клаузи, които са така подготвени, че да не дадат възможност на българската икономика отново да възроди Българската армия. Т.е. пречупени са с репарации, пречупени са със забраната да произвеждаме, да доставяме на Българската армия имущество. А самото орязване на личния състав на Българската армия говори за това колко много се страхуват Великите сили или победителите“, каза още Йорданов.

"Така Българската армия, освен със съкратен личен състав, освен това, че на нея й се забранява да има редовна армия, т.е. да има наборна армия – армията вече се организира, рекрутира на доброволен принцип, т.е. доброволци влизат в армията, и им е забранено да бъде повече от 20 000 души. 10 000 души, разбра се, служещи в жандармерия, полиция, митничари. Някъде около 33 000 души, които да не бъдат в състояние дори да гарантират и нейния суверенитет, нейната цялост и независимост. Те са били предназначени изключително за поддържане на вътрешния ред, както се казва, в договора. Освен това на Българската армия й е забранено да произвежда оръжие. Намалено е изключително много въоръжението на Българската армия. На 1000 души войници се падат 1150 пушки, с 15 картечници, 2 минометни и две или три оръдия или гаубици, което е съвсем, съвсем недостатъчно за въоръжението на един такъв състав. Забранено е да имаме подводници. Някой ще каже – то пък като че ли сме имали. Оказва се, че да, действително сме имали подводница през Първата световна война и сега е забранено да имаме подводници, което пък нарушава баланса на флота. Флотът ни не може да бъде балансиран, ако нямаме подводница. Това още в 1918 г. е било известно“, допълни той.