Полк. Мишо Йорданов: 27 ноември е много черна дата на Българската армия, защото се пречупва гръбнакът на една много респектираща на Балканите армия
© Радио "Фокус"
"Пророчески се оказват думите и на немския генерал, подписа в Компиенската гора примирието между Франция и Германия, който казва "Довиждане, господа, до след 20 години“. И точно 20 години след това, разбира са, започва Втората световна война като реванш на силите на победените страни за тази загуба в Първата световна война и тези договори. Защо Турция, която също подписва един унизителен договор – Севарския, но не го спазва, и победата й в турско-гръцкия конфликт й осигурява това незачитане на клаузите на Севарския договор, успява да съхрани армията си и върху нея ударът, върху армията, е малко по-лек, отколкото за Българската армия. Турците по принцип са победена страна също, те са наши съюзници в Първата световна война, но на тях им е много важно да запазят земите, които Османската империя е имала преди. И това, което гърците са направили, е да се разширят колкото се може повече за сметка на тези земи. И затова турците начело пак с Кемал Ататюрк са успели да се противопоставят на клаузите още след подписването на Севарския мир, което пък им дава възможност по-нататък да стъпят върху тази армия и да не отстъпват повече от състоянието на своите въоръжени сили“, заяви той.
"Сега, без външна намеса, без външен натиск, изключително от вътрешни фактори и от недалновидни решения ние направихме онова, което нашите противници през 1918-1919 г. направиха с тоя Ньойски диктат. Когато говорим за наборната армия – действително наборната армия през годините, когато беше обсъждано дали да продължим с наборна войска или не, беше армия, която нашата икономика не можеше да издържа. Тя беше намалена първо на 75 000. След това на 45 000, след това на 30 000, каквато даже и Ньойският договор не ни беше поставил. Но това беше едно решение, взето повече на емоционална основа, по моему. Това решение за съкращаване на наборната армия беше недалновидно. Но още по-недалновидно е изоставянето на подготовката на младежите. За това нихилистично отношение на сегашната младеж, особено на младежите от мъжки пол, е показателно. Те не желаят да служат в армията, те смятат, че армията е пристан за мързеливите, те смятат, че армията е загуби-време, което за мен е по-страшната последица от това унищожаване на наборната ни армия“ допълни Йорданов.