Заличаването на регистрацията на българския културен център в Битоля от Централния регистър на Република Северна Македония е демонстрация на наивността на българските политици от лятото на 2022 г. Това каза за "Фокус“ политологът Борислав Ангелов. "Тогава в 47-ото Народно събрание с гласовете на ПП, ГЕРБ-СДС, ДПС и ДБ на 24 юни се даде зелена светлина за започване на преговорите на ЕС със Скопие. Народните представители приеха предложението Христо Иванов от ДБ, като преди това не бяха приети предложенията на Мустафа Карадайъ от ДПС и Десислава Атанасова от ГЕРБ“, припомни той.

"Помните ли как това се представяше на масата като единственото правилно решение, като ценностен европейски избор, като наш исторически дълг едва ли не към Република Северна Македония, удар срещу пещерния национализъм и т.н.? Как след него нещата ще се преобърнат на 180 градуса оттатък Деве Баир и ще започнат да ни обичат, как ще изчезне езикът на омразата, а гражданите с българско самосъзнание ще се чувстват по-сигурни и свободни“, каза още политологът.

"Обясняваше ни се как ще смачкаме един път и завинаги македонизма изграден на антибългарска основа. Не бяха чути и гласовете, че френското предложение може и да е добро, но то не ни дава достатъчно гаранции за защита на националните интереси и на гражданите с българско самосъзнание в Република Северна Македония“, добави Ангелов.

По думите му това е и пример докъде води безкритичното мислене в българската политика от идващите отвън идеи, предложения и съвети било то от Париж, Берлин, Брюксел или Вашингтон. 

Както ви съобщихме и преди дни, Сдружение културен център "Иван Михайлов" е заличен от Централния регистър, показва справка на страницата на регистъра на Република Северна Македония.

Напомянме, че това се случи на фона на уверението на македонското МВнР от средата на март, че на никого не е отказано правото на сдружаване.

Анализатори прогнозират още български клубове в РСМ да последват съдбата на "Иван Михайлов". Остават да висят редица въпроси, сред които: Какви съседи имаме и защо сме ги заслужили? Това ли е пътят, по който достойно могат да поемат в стремежа си за европейско бъдеще?