Умеят ли европейските политици и медиите в страните членки на ЕС да информират обективно, съдържателно и когато е необходимо критично за това, което се слува в ЕС? Трудно е да се намери някакъв общ център при това голямо разнообразие, но все пак трябва да се спазват някакви основни принципи и да не се създава впечатление, че медиите заемат националистически позиции, които обслужват интересите на елитите в страната, в противодействие на европейските позиции и разпалват популизма. Това каза в аудиокаста "Това е  България" на Радио "Фокус" доц. Иво Инджов, политолог и преподавател по журналистика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий“.

По мнението му, като цяло има много качествени и добри медии, които дават обективна картина за това, което се случва в ЕС. Но има и такива, които във взаимодействие със социалните мрежи и нишови медии, създават такава картина на ЕС, която отблъсква част от европейските граждани. А те са потенциални избиратели. Не бива да се забравя, че се задават и европейски избори, които ще са показателни за съотношенията либерално-консервативно, ляво-дясно, европейско и антиевропейско в ЕС.

"В България медиите и политиците се справят общо взето прилично, но като цяло те са длъжници на българските граждани. Защото на много сложен и бюрократичен език обясняват на хората важното за ЕС" каза Инджов.

Той даде пример с Възраждане, което провежда една силна антиевропейска кампания с техния успех на референдума против еврото. В същото това време държавните институции и политици се задействаха много късно да правят кампания, която да разяснява ползата от еврото с разбираеми примери, които да достигат до съзнанието на хората чрез аналогии от ежедневието им, как ще се засегнат техните финанси и свободата им на придвижване. В този смисъл медиите и политиците у нас са в дълг.

"Медийната среда у нас е проевропейска, но това не е достатъчно професионална в отразяването на европейските теми. Липсва компетенция, защото тези теми са сложни и комчплексни, те са въпрос и на национална политика. А същевременно редакциите изтъняват откъм ресурси и специалисти, които разбират тези теми. И в комбинация с теориите на конспирации и на анти европейското говорене в социалните мрежи, задачата на медиите никак не е лесна. Имаше един период, когато българските медии имаха по-голям принос за едно по убедено проевропейско обществено мнение в България. Сега има доста колебания и доста светлосенки за ЕС на терена на българската публичност", каза политологът.

Според него, процесите и в ЕС също са станали много сложни. Той непрекъснато  води преговори за разширяване с много нови кандидати, мина през различни изпитания. Последното от тях беше ковид кризата, нахлуха социалните медии в живота на хората, традиционните медии са в криза на своите бизнес модели - по-малко са специалистите по дадената тема и кореспондентите също, всичко това води до не съвсем компетентно и професионално отразяване на проблемите на ЕС. 

Цоня СЪБЧЕВА