Политическият възел продължава да се заплита. Близо месец след началото на 49-ото Народно събрание депутатите все още не са стартирали законодателния процес в страната. Същевременно и шансовете за съставяне на правителство започват да намаляват. Диалогът между първите две политически сили през последните седем дни започна да буксува, а взаимните обвинения помежду им се увеличиха.

Прокетокабинетът на ПП-ДБ

През тази седмица от ПП-ДБ трябваше да представят състава на проектокабинета си, след като от ГЕРБ-СДС бяха поискали да видят поименен списък с министри за бъдещо управление. Във вторник втората политическа сила съобщи публично имената на своите министри.

За кандидат за поста за министър-председател бе посочен отново акад. Николай Денков, а най-голяма полемика предизвикаха имената на Асен Василев, който бе посочен за кандидат-министър на финансите, както и това на Иван Кръстев - за министър на труда и социалната политика, но всъщност е член на БСП.

Реакцията на ГЕРБ не закъсня. Лидерът Бойко Борисов заяви, че няма да подкрепят такъв кабинет. Причината за това е, че бил твърде партиен. Той припомни на ПП-ДБ, че не могат да управляват сами и дори им заяви, че ГЕРБ-СДС са единствените им приятели в 49-ото НС.

Така се оказа, че Борисов успя да принуди вторите да представят кабинет в рамките на първия мандат, което бе силно разкритикувано от голяма част от анализаторите, както и от останалите политически сили. Според някои от действията на ПП-ДБ проличало неопитност, а други ги определиха като прекалено наивни.

Парламентарната седмица

В сряда лидерът на ГЕРБ обяви, че първата политическа сила стартира разговори с останалите партии. Той обвини ПП-ДБ в това, че се опитват да взривят диалога, като така поставят страната на ръба на нови избори. През това време ясно заявиха, че няма да правят коалиционно правителство, а са готови на издигане личностни кандидатури.

По този начин противопоставянето между първите две отново сякаш се върна на нивото от миналия парламент, когато двете партии се отричаха една от друга и не намираха възможност за консенсус.

ГЕРБ-СДС организираха и брифинг в зала "Запад" на парламента, където обсъдиха 18-месечната управленска програма на ПП-ДБ. Те разкритикуваха начина, по който тя им е била представена - в екселска таблица. Заявиха, че голяма част от предложенията са или непълни, или некомпетентно представени, което само задълбочи усещането за невъзможност за обединение.

В четвъртък разговорите с останалите партии започнаха. Заявките и на ДПС, и на БСП, и на ИТН бяха свързани с това, че страната трябва да бъде стабилизирана, европейският курс не трябва да бъде поставян под съмнение, а хората имат нужда от хармонизиране на политическата обстановка.

От срещите не стана ясно обаче дали има възможност за софрмиране на мнозинство. Оценката на представителите на ГЕРБ-СДС за проведените разговори бе, че с всички партии намират допирни точки - с някои повече, а с дргуи по-малко.

И точно, когато всичко между първите парламентарни сили изглежаше безвъзвратно приключило, Десислава Атанасова обяви, че ПП-ДБ са ги потърсили за нов кръг от разговори, на който да обсъждат управленската програма.

Междувременно в петък от ГЕРБ-СДС се срещнаха и с "Възраждане". От разговорите стана ясно, че двете партии са "диаметрално противоположни" една на друга, а подкрепа не може да бъде очаквана.

И така Борисов, от своя страна, обяви, че ПП-ДБ имат последна възможност да седнат на масата и да продължат разговорите с тях. Според него с втория мандат не може да бъде съставено правителство. Това означава, че се отива на третия, който многократно лидерът на ГЕРБ е заявявал, че също не може да бъде реализиран, което пък ще доведе страната до шести поредни парламентарни избори в ракмите на само две години.

От ПП-ДБ не закъсняха с реакцията на поставения им ултиматум. Кирил Петков обяви, че пред ГЕРБ има три варианта – правителство с ДПС, нови избори или подкрепа на проектокабинета на втората политическа сила. Петков каза обаче, че всякакви конструктивни предложения за подобряване на предложената от тях 18-месечна управленска програма, ще бъдат чути и обсъдени.

Така политическата обстановка остава обтегната. Президентът Радев все още продължава да бави връчването на първия мандат. Изглежда, че той даде времето, което му бе поискано от народните представители по време на консултациите, но то не беше използвано пълноценно.

В крайна сметка парламентарните комисии бяха избрани, което означава, че законодателната дейност може да бъде отпушена. Ще успеят ли обаче да сформират и редовна власт депутатите – това остава неясно. Времето тече, а бюджет за 2023 година все още няма, нито са разгледани законите от ПВУ.

Дали политическата класа е готова да поеме отговорност и независимо от имиджовите щети да състави кабинет, който дори да не управлява 4 години, да успее да предведе страната през всичките кризи и същевременно да вкара България в Шенген и еврозоната,също е неясно.

Едно е сигурно – липсата на консенсус единствено тласка държавата по-близо и по-близо до поредните предсрочни парламентарни избори, докато важните промени не могат да бъдат направени.