България получи изключение от санкциите на Европейския съюз, забраняващи вноса на руски петрол, уж за да се гарантира, че страната няма да се сблъска с остър недостиг на горива, въпреки че по-широката политика на ЕС имаше за цел да прекъсне основната парична артерия на Русия след пълномащабната атака срещу Киев, пише Politico в свой материал.

Но дали България би могла да продължи да внася руски петрол, ако цената му е над горната граница? Митническите служители в София поискали да знаят със сигурност, затова се обърнали към представители на ЕС с молба за "разяснение", според частен имейл от 4 август, видян от Politico.

"Суровият петрол, внасян въз основа на тези дерогации, не трябва да бъде равен или под 60 долара за барел", гласи отговорът на ЕС.

Според поверителни митнически данни, с които Politico се е запознал, от август до октомври България е внасяла руски суров петрол на цени, по-високи от допустимите. Според изчисленията на "Център за изследване на енергията и чистия въздух" (CREA) стойността на доставките се оценява на 640 млн. евро. Парите са отишли в руските енергийни фирми, които плащат данъци, помагащи за пълненето на военната каса на Кремъл.

Пропускът в санкциите е типичен пример за мащабните недостатъци, които разяждат опитите на ЕС да спре милиардите, които Русия печели от износ на енергия. Приблизително година след приемането на първоначалните санкции правните пропуски в съчетание с лошото правоприлагане и разрастващата се паралелна търговия продължават да осигуряват приходите на Москва от изкопаеми горива и да захранват почти половината от бюджета на Владимир Путин.

Освен това се е появил цял нов черен пазар за застраховане, транспортиране и укриване на руското гориво по време на пътуването му по света.

С други думи, санкциите не са постигнати. Приходите на Русия от износ на петрол са намалели само с 14% след налагането на ограниченията. През октомври приходите на Русия от изкопаеми горива достигнаха 18-месечен връх.

Също така изглежда, че ЕС е изчерпал възможностите си да направи нещо по въпроса. Последният пакет от санкции на ЕС, който ще бъде финализиран на срещата на върха на лидерите тази седмица, е съсредоточен предимно върху административни промени, които според експертите няма да допринесат за ограничаване на широко разпространеното укриване на данъци.

Българското недоглеждане

Причината за българската "вратичка" в ценовите ограничения вероятно е чиновнически пропуск.

Когато ЕС записа в закона за ограничаване на цените на страните от Г-7, чиновниците изрично забраниха на корабните фирми и застрахователните компании от ЕС да търгуват с руски петрол над прага от 60 долара за страни извън ЕС. Целта беше да се намалят приходите на Кремъл, като същевременно се запазят стабилни световните петролни потоци.

Официалните лица обаче никога не са си помисляли да наложат подобни правила за доставките в страните от ЕС, отчасти защото Брюксел забрани вноса на руски суров петрол по море същия ден.

С изключение на България

По данни на CREA приходите от износ на руски петрол от продажби в България в периода август-октомври - една трета от които са от продажби над пределните цени - са донесли на Кремъл около 430 млн. евро под формата на преки данъци.

В по-общ план вносът на суров петрол от "Лукойл" в България е донесъл на Русия приходи от износ в размер на над 2 млрд. евро след влизането в сила на санкциите през февруари, сочи нов анализ на CREA и Центъра за изследване на демокрацията. А Кремъл е спечелил 1 млрд. евро от преки данъци от продажбите, разкри Politico миналия месец.

Сега България обеща да съкрати с шест месеца срока на отказа си от руската забрана за износ на петрол, като временно го премести за март.

А Кирил Петков, бившият министър-председател, заяви пред Politico, че заобикалянето на ограничението на цените също трябва "абсолютно" да бъде прекратено.

Министерството на финансите на България и "Лукойл" не отговорили на запитванията за коментар.

Дълбоките тъмни води

Вместо да приеме строгите правила, предназначени за източване на финансите ѝ, Москва започнала надпревара в заобикалянето на санкциите, търсейки вратички в рамките на това, което един високопоставен украински служител определи като "стратегия на хлебарките".

За да си гарантира, че може да продава изкопаемите си горива на всяка цена, която може да получи, в нарушение на тавана на цените на петрола и други ограничения, Русия ръководи създаването на паралелен пазар за доставки, който чрез смесица от нарушаване и пренебрегване на законите пълни джобовете на държавните ѝ енергийни фирми и олигарси.

Появи се "сенчест флот" от застаряващи танкери, управлявани по мистериозен начин чрез мрежа от компании, които прикриват собствеността им, като често търгуват с горивото, което пренасят на други кораби в морето. За да им се помогне да избегнат юрисдикцията на западните санкции, като същевременно отговарят на основните морски изисквания, в страни като Индия се появиха множество неясни застрахователни компании.

Тъй като руските сделки все повече се отдалечават от западните оператори и търговци, това прави проследяването им още по-трудно, казва Катона, петролен анализатор на Kpler.

По думите му "всеки един" вид руски петрол сега се търгува над ценовия таван, докато CREA изчислява, че само 48% от руските петролни товари са били превозени с танкери, притежавани или застраховани в страните от Г-7 и ЕС през октомври.

В същото време страни като Индия са увеличили вноса си на евтин руски суров петрол със 134%, установи CREA, като го преработват и след това го продават навсякъде. Това означава, че европейските потребители може несъзнателно да зареждат автомобилите си с гориво, произведено от руски суров петрол, като в същото време финансират въоръжените сили на Москва.

Замиращият Запад?

В Брюксел политическите лидери сякаш са вдигнали ръце. Когато лидерите на ЕС се съберат на срещата си на върха в четвъртък, пакетът от санкции, който се очаква да одобрят, ще направи малко, за да спре потока от енергийни пари на Русия, като ще пропусне всякакви мерки, насочени към руския петрол или намаляване на горната граница на цените.

Докато не бъдат предприети такива мерки, финансите на Русия няма да издъхнат истински, казва Александра Прокопенко, икономист и нерезидентен учен в Центъра "Карнеги" за Русия и Евразия.

"Руската икономика е доста голямо животно", казва Прокопенко, "затова е трудно да бъде застреляно с един изстрел."