Ние си партнираме много коректно с Асоциацията на заведението и Сдружението на заведението, и тяхната реакция по отношение на видеото и казуса с пържолите беше напълно оправдана. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" изпълнителният директор на Националния борд по туризъм д-р Полина Карастоянова. "В случая не мога да повярвам, откровено споделям с вас, че две седмици вече ние се занимаваме с толкова безумен казус, в който клиент влиза в заведение, чете меню, дали може да чете е друг въпрос, не мога да кажа, но меню, в което напълно коректно е представено даденото предложение, което е повод за тази полемика, както и начина, по който се ценообразува", добави Карастоянова. 

Според нея, всеки, който познава туристическия бизнес, е наясно, че скъпи храни, продукти от най-висок клас, чиято цена на килограм е в стотици, понякога в хиляди долари или евро, говорим за скъпи риби, говорим за редки меса и те се предлагат в модел в ястията на 100 грама. Така, че това, по думите на Карастоянова, е напълно коректно представено и е изцяло в съответствие с международната практика.

"В това отношение вече се изказаха всички наши водещи Топ шеф готвачи, които познават практиката на заведенията "Мишлен“, на най-високия клас ресторанти по света. И тук трябва да кажем, че сме абсолютно изумени от факта, че за първи път министър се произнася с декларация срещу ключови браншови организации в сектора, който е призван да представлява. А министърът очевидно бърка своята позиция с някакъв тип неправителствена организация за защита на потребителите или друг тип функции и правомощия. Но трябва да кажем, че инвеститорите в сектор "Туризъм“, било то в хотели или в ресторанти, колкото по-висок клас е мястото, което предлага дадена услуга, толкова по-високи са критериите, които са наложени и по които се работи. Така, че в случая трябва да бъдем абсолютно честни и да кажем, че такъв тип популистко, бих казала, поведение не отива на позицията на министър, който и да я взема", добави Полина Карастоянова.

По думите и, туризмът не може да съществува без възпитано, елегантно, мило отношение към клиента. И е въпрос първо на лично възпитание, и второ, на професионална култура това да бъде факт. Отсъствието на вежливо отношение не може да бъде извинено с нищо. "Така че изобщо пред България като инвестиционна дестинация, като туристическа дестинация, за нас като общество, ако щете в отношенията ни с колеги, със съседи, в мястото, където живеем, възпитаното отношение между нас е № 1 необходимо обстоятелство изобщо, за да имаме възможност за развитие и за прогрес като общество, а оттам и за развитието на всеки бизнес, и най-вече за туристическия бизнес. Защото в света това се нарича hospitality industry. Това е индустрията в сферата на гостоприемството, а то е свързано с усмивката и с възпитанието. Така че тук аз не мога да вляза в ролята нито на родител, нито на настойник на който и да било, защото това е основополагащо за нашия бизнес", добави още Карастоянова.

Но по отношение на цените, България е сравнително малка туристическа дестинация, тя е измерима с Австрия, с Хърватия. И в този смисъл може да бъде високо качеството на туристическия продукт само при високи цени.

"Това трябва да бъде съвършено ясно. Времето, в което България беше евтина за българските туристи, приключи през 1989 година. Оттогава не е налице механизъм, който да субсидира под някаква форма туристическия бизнес, за да предлага ниски цени. Това е невъзможно. По-ниски цени на туристическия продукт могат да предлагат големи дестинации, които имат форма на държавна политика за подкрепа: дори и Турция, Египет, можем да продължим да изброяваме, но това не е валидно за България. Така, че ние трябва да приемем, че ако ние искаме евтин all inclusive пакет, е възможно да намерим по-евтин такъв извън България, и в това няма нищо озадачаващо. Но ако искаме високо качество на туристическия продукт, и знаем, че в България хубавите, вкусните, качествените домати са скъпи, хубавото, вкусното и качествено сирене е скъпо, най-качествените български вина са със сравнително по-висока цена, тогава не би трябвало да очакваме ако това е, което ни се предлага, крайната цена да бъде ниска. Такаь че големият въпрос за това какъв туристически продукт ние искаме да развиваме стои пред нас. Но ако ме питате има ли форма, под която отново като държавна политика да бъдат насърчени или подкрепени българските граждани, аз ще ви отговоря: да, има. Това не може да стане на принципа на национална принадлежност, защото е дискриминационно, защото не можем да предлагаме по-ниски цени за български граждани отколкото за френски граждани. Но ако едно българско правителство би искало да насърчи туристическия бизнес и най-вече българските туристи, има форма, която ние отдавна като Национален борд по туризъм сме предложили, и това са ваучерите за почивка. Ако Българското министерство на финансите, един премиер, който разбира какво е мястото и каква е ролята на туризма за националната икономика, и съответно един финансов министър вземат решение и емитират ваучери за туризъм на каквато и да е стойност – 500 млн. лева, 1 млрд. лева, няма значение, и бъдат разпределени, и бъдат дадени като форма на допълване към пакета, който българските граждани биха платили където и да почиват, няма значение на така мястото като избор, биха могли да поемат да кажем 10% от бюджета за почивка, тогава могат да ви уверя, че изчисленията на нашите аналитичния екипи, финансови и икономически, сочат, че тези средства ще се върнат обратно два до три пъти. Т.е. каквото и да бъде емитирано през ваучерите, ще се върне обратно два до три пъти в икономиката. Ето това е държавна политика дългосрочна, която подкрепя не просто бизнеса, не ресторантьорите и хотелиерите, а показва отношение към българските граждани. Но това е въпрос наистина на визионерство, на устойчивост, на един поглед напред, който не е мандатен, не за 9 месеца, извинете, ние просто всички попаднахме в един страхотен капан на политика и на управление ден за ден, и на това по един или друг начин трябва да бъде сложен край", обясни още изпълнителният директор на Националния борд по туризъм д-р Полина Карастоянова.