Необходими и незабиоколими са две реформи в българския туризъм, за да се повиши качеството на българския продукт, така, че да бъде страната ни по-конкурентна. Това заяви в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" изпълнителният директор на Националния борд по туризъм д-р Полина Карастоянова. "Едната реформа е свързана с необходимостта от създаване на бранд стратегия за България, за да може тя да получи автентично, разпознаваемо представяне, модерно, такова, което говори еднозначно за страната, за мястото и за предлагането, което имаме. Отсъствието, липсата на бранд стратегия поставя България в незавидното положение да предлага от всичко и да не бъде разпознаваема с нищо. И говоря не за онова, с което ние се гордеем, защото то е безусловно и е факт – и природа, и култура, но тези дадености трябва да бъдат трансформирани в туристическа атракция", каза Карастоянова.

Тя обясни още, че с кампанията "Чудесата на България“ дълги години вече си партнират с "Европа ностра“ и с медии, като правят възможно българските институции, в лицето на Министерството на туризма и правителството, да идентифицират необходимостта от създаване на стратегия, която брандира България. В резултат на тази концепция в един период от време, от три до осем години и напред, да се изгражда и развива като бизнес планове и като модели за маркетинг и реклама тази концепция.

Втората реформа е отново законодателна, тя е свързана с необходимостта от изграждане на Destination Marketing организация.

"Единствената туристическа страна сме, в която към Министерството на туризма не съществува специализирана високопрофесионална структура, която се занимава с маркетинг и реклама. Поради това и резултатите, които ние виждаме, са повече от посредствени, когато говорим за представянето на България по света. 

Причините да коментираме проблемите в българския туризъм са много, но главната бих откроила, е липсата на държавна политика за развитието на туристическата индустрия в България. Това е очевидно от решенията, които се взимат на политическо ниво, две от които са ключови. Едното е свързано с избора, разбира се, на фигурата на министъра и другото се отнасят до бюджета за сектор "Туризъм“", посочи още Карастоянова.

Според нея, заявката и декларацията на подкрепящите правителството формации и конкретно на министър-председателя са били, че то ще бъде ярко експертно правителство, и бихме могли да очакваме във всеки сектор, във всеки ресор министърът да има сериозна професионална биография и експертиза.

"Това за сектор "Туризъм“ очевидно не е вярно. Избраният министър няма нито един ден, свързан с туризма професионално в предишното си битие, както и нито едно изказване, нито една позиция, нито една визия, която да е свързана с тази много сложна индустрия, която е и сред най-конкурентните на международните пазари. Т.е. очевидна е невъзможността да се провежда сериозна политика, реформи, енергичен мащаб на представяне на България от човек, който просто не познава тази специфична сфера на дейност. И второто, разбира се, обстоятелство е свързано с бюджета за туризъм. Той в момента е в процес на второ четене в Народното събрание. Ние виждаме не просто промяна в отношението, в политическата оценка на мястото и ролята на туризма за националната икономика, а даже бих казала, че наблюдаваме един регрес, едно намаляване на общия размер от средства за национална туристическа реклама. Това означава само едно – за това правителство туризмът и развитието на туристическата индустрия не просто са маловажни, те са незначителни. Бюджетът, с който разполагаме за национална реклама и маркетинг, е съизмерим например с бюджета на Френската гимназия или на всяка треторазрядна агенция или административна структура в страната. В нашите преки конкуренти можем да видим бюджети и осигуряване, което надхвърля стотици милиони долари или евро. Нещо повече – Плановете за възстановяване и устойчивост, които защитиха съседна Румъния, Гърция, Хърватска, да не говорим за Испания, Португалия, включват огромни ресурси, отново в размер на стотици милиони евро, които ще бъдат допълнително финансирани в туристическа инфраструктура и в конкурентоспособност до края на 2024 г. На този фон България е оставена абсолютно в дъното, в най-ниската точка на възможностите да се възстанови от КОВИД и да придобие инструменти за сериозно развитие", твърди още Карастоянова.

Цоня СЪБЧЕВА