Вдъхновява ме това, което виждам и чувам. То налага необходимост човек да реагира и да покаже какво иска и какво не иска да бъде. Това каза поетът, драматург и философ Стефан Иванов в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

"Без мен“ е последната му книга, която съдържа стихотворения, сънища, фрагменти, спомени, бележки и записки. "И много поводи за очарование, както и разочарование, но наистина много поводи за радост и смях“, допълни авторът.

"Живеем във фрагментирано и поляризирано общество, което с лекота достига до точки на кипене и скандали", заяви той. "Хората имат добрата воля и желание да са заедно, да функционират в нещо като общество, но има едни подводни камъни, които се експлоатират с много манипулативни цели. Това е очевидно, случва се и ще се случва. Но в последните десет години наистина наблюдавам един здрав разум и той сякаш оздравява, напук на всичко. Хората все повече се самоовластяват да казват с какво не са съгласни, да протестират, да гласуват, да се подиграват, да констатират някакви минуси, които са очевидни и болезнени. Това за мен е доста положителен знак“, смята Стефан Иванов.

Гражданското общество много пъти прави повече, отколкото институционализираната власт, допълни той.

"Много сериозен проблем е, когато на върха на една социална и политическа пирамида са поставени хора, които не мислят за доброто на хората под тях. Затова трябва да се съпротивляваме, затова трябва да се гласува и да не им се дава картбланш да правят и да говорят каквото си искат“, категоричен бе Иванов.

Българското общество според философа може да бъде възприемано и като много черногледо, и като доста оптимистично.

"В България е много пагубна тази научена безпомощност, че нищо не зависи от нас, че можем само да констатираме колко е лошо и да сме недоволни, тъжни и да псуваме на маса. Всъщност може да се направи много, дори на всекидневно ниво. Ако човек не е доволен от нещо, може да прави противоположното на това, да е доволен от собственото си поведение. Въпросът за личното достойнство и личния смисъл е личен въпрос и човек не трябва да се отказва от тази привилегия да бъде щастлив и радостен. Човек може да бъде щастлив и да има смисъл в живота му във всякакви условия“, смята Иванов.

Щастието и усещането за пълнота е култура и се култивира, отбеляза философът. "Много е странно, че ние сме склонни като култура да се фиксираме върху определени котловинни комплекси, че сме единствени по рода си по различни поводи, че сме много, много нещастни, винаги ощетени, винаги от грешната страна на историята, вместо да се фиксираме върху това, че може да се справим изключително добре с много неща и сами да се мотивираме“, заяви Стефан Иванов.