Днес пътуването ни е по-минорно, отколкото в други седмици, но това е неизбежно. Пътят развива чувството за естетика, а когато то е оскърбено, е редно да надигне глас.

Отиваме в Гърция, за да изследваме несправедливостта в световен мащаб и да обърнем внимание на това как хората се отнасят към морските крушения.

Миналата седмица в гръцки териториални води потъна кораб с около седемстотин бежанци на борда, всички от които загинаха, но случаят получи далеч по-малко медийно внимание от подводницата с петчленен екипаж от туристи милионери, чиято цел бяха отломките на "Титаник“. Смята се, че четиримата мултимилионери и синът на единия от тях са загинали при добилата общественост катастрофална имплозия на капсулата.

Двете съоръжения бяха изгубени през четири дни и четири хиляди мили. Петимата туристи цяла седмица получават неограничено внимание във всички сериозни медии по света, докато седемстотинте бежанци – сред които множество деца – бяха почти забравени. Мъжете в подводницата бяха заможни – двама бяха милиардери. Всеки от тях е платил по 0 000 за неповторимото приключение.

Хората на борда на "Адриана“ (рибарска лодка) не са преследвали приключение, а убежище от война, бедност, преследване, климатични промени или някоя от другите катастрофи, каращи хората да напускат домове и семейства само с дрехите на гърба си. Платили са хиляди долари на трафикантите, за да ги превозят от Либия до Европа, където са се надявали да живеят в хуманни условия. Повечето хора на борда са били от Пакистан, Афганистан, Египет, Сирия и Палестина.

Миналата седмица разговарях с големия палестински преводач Хайри Хамдан. Препоръчах му една изключително тежка автобиографична книга, която ще представя тук след няколко седмици, и го предупредих да има предвид това, че текстът никак не е лек и дори е шокиращ. Той ми отвърна, че в Палестина е преживял две войни за десет години и едва ли проблемите в мирното общество може да го стреснат. Такива са били хората и на "Адриана“.

В помощ на туристите при "Титаник“ се проведе международна спасителна операция, която продължава и днес, но вече с цел да се спасят поне тленните останки на петимата. Същевременно гръцката държава търпи критики, защото е можела да спаси бежанците, но не е предприела нищо. Местни вестници докладват, че граничната полиция е следила кораба повече от дванайсет часа, без да започне спасителни действия – дори и след като двигателите отказали.

Трудно е да бъдем съпричастни със седемстотин загинали мигранти, които остават анонимни и част от статистиката, особено когато родните им страни са подмятани с десетилетия из общественото пространство като нарицателни за чуждото и злото.

Далеч по-лесно е да обърнем внимание на милиардерите със затрогващи лични истории, макар двама от тях също да произлизат от държава, завършваща на "стан".

Откакто съм част от екипа на радио "Фокус“, дори откакто съм книгоиздател и човек с дори мъничка трибуна, все повтарям, че е необходимо да се внимава на кого и защо се дава глас. Както Надя Брайт забеляза по-рано, сензационализмът си има своите мегафони. Наша е отговорността да дадем платформа на онези, които не могат да си я купят.

Або