Почит към писателя Христо Карастоянов с прожекция на филма по книгата му "Една и съща нощ"
©
Основен организатор на прожекцията е режисьорът, сценаристът и продуцентът на лентата Костадин Бонев. Филмът спечели Годишната награда на София за 2022 г., както и Наградата на филмовата критика на фестивала "Златен ритон“ и Годишната награда на Българската филмова академия за сценарий. В него участват Христо Карастоянов, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Ованес Торосян и др.
Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол, и др.
Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 година дебютира с белетристичния сборник "Пропукан асфалт". Романът му "Аутопия: другият път към ада" беше един от петте нови български романа, номиниран в първото издание на конкурса на фондация "Вик" (2003). Печелил е наградата на Корпорация "Развитие" за непубликуван роман ("Смъртта е за предпочитане"), наградата на СБП за документалистика, ("Записки по исторически наивизъм"), наградата "Златен ланец" за разказ на годината в конкурса на вестник "Труд", наградата "Чудомир" за хумористичен разказ и др.
По негови разкази е заснет игрален филм: "Следвай ме" (2003) на режисьора Дочо Боджаков.
Известен е и като публицист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания.
Христо Карастоянов оставя дълбока следа в съвременната българска литература. Автор е на над 30 книги, сред които "Кукувича прежда“, романите "Една и съща нощ“, "Животът няма втора половина“, "Т като Ташкент", "Послепис", "Името", "Паякът" и др. Носител е награда "Хеликон" за романите "Името" (2012) и "Една и съща нощ" (2014), а общо седем негови книги са номинирани за "Орлето на Хеликон". За книгата "Една и съща нощ" Христо Карастоянов стана носител на наградата "Дъбът на Пенчо" (2014) и Националната награда "Елиас Канети" (2015). Носител е на първа награда в категория проза в годишните награди на портал Култура – за романа "Послепис“ (2017). През 2021 става носител на Международна литературна награда "Алеко“ за къс хумористичен разказ.
Негови книги са издавани в Германия, Турция, САЩ.