Отиде си писателят Янко Станоев (1944-2023). Това съобщиха от Съюза на българските писатели (СБП).

Той е автор на близо 20 книги, сред които "Неандерталецо мой" (1976), "Домашни истории" (1981), "Двойникът" (1985), "Децата на Афродита" (2001), "Танцът на сатирите" (2004).

Носител е на наградата на СБП за романа "Блудният син" (1993), на наградата на в. "Труд" – "Златният ланец" за разказ (1999) и на Националната литературна награда на СБП за белетристика "Георги Караславов" (2012).

Янко Станоев е роден в село Долна Секирна, Пернишка област. Средното си образование завършва в Перник, а висше – славянска филология, в Софийския университет "Св. Климент Охридски“.

Първите си разкази публикува във вестниците "Средношколско знаме“, "Студентска трибуна“, "Народна младеж“, "Стършел“, в списанията "Родна реч“, "Български воин“, "Дружба“.

Бил е редактор в сп. "Български воин“ и "Дружба“, във в. "Народна младеж“ и "Славянски вестник“, и в редакцията за документални филми на БНТ.