На 75-годишна възраст и след продължително боледуване е починал известният адвокат от Прехода Руси Големинов. Тъжната вест съобщи в социалните мрежи дъщеря му - Ида Големинова.

Той е роден през 1949 г. в гр. Сливен, в семейство на текстилни работници. След вечерна гимназия отбива военна служба, която продължава необичайно дългите 2,5 г. поради Пражката пролет. Завършва Право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски“ през 1982 г., след което работи преимуществено като юрисконсулт в предприятие за търговия на едро и като съдружник в колективна фирма за строителство. В началото на 90-те е първи председател на СДС в Сливен. От 1992 г. е вписан като адвокат в Адвокатска колегия – Сливен, която професия практикуваше ежедневно до април 2018 г. От 1999 г. до 2014 г. е общински съветник в града. Почетен гражданин на гр. Сливен.

"Бурният му темперамент, нетърпимостта към корупцията и моралния упадък неведнъж са му създавали проблеми – палеж на апартамент, необоснован престой в арест, скалъпени обвинения. Веднъж например, за да защити личната и професионална чест на майка ми, набедена за корумпирана номенклатура от кръг, целящ да й повлияе как да си решава делата, плисва чаша уиски в лицето на неправилен събеседник (разбира се, че уиски) и му казва, че ще го убие. Прекарва седмица в ареста за закана за убийство.

"В професионален план баща ми подхождаше с отговорност и при стриктно съблюдаване на най-високи етични стандарти. Адвокатурата му позволи да прави това, което най-много обича – да прегръща каузи и да ги преследва всеотдайно. Изявен пеналист с умение да развива интелигентни, издържани правни тези, без да изопачава фактите и без да създава някому илюзии. Майстор - оратор.

Припечеленото от него бе последица на работата му, не и нейна цел. Влагаше много усилия и като общинар, особено за преодоляване на сегрегация и дискриминация. Идеята за дивиденти чрез връзки или пари му бе не просто чужда, а противна. "Дългата ръка на закона винаги ще те стигне“, казваше той.

"Настояваше, че в живота човек се справя само с честен труд и знания.

Хубавите му качества бяха безспорни, но той бе противоречива личност – вярваше в субординацията, но презираше манталитета на обслужващия персонал; винаги беше точен до секунда за уговорки, ранни или късни, но не разбираше концепцията за работно време; вярваше в равенството, но всеки, който не е чел определен списък с философска, социална и политическа литература от антични времена до студената война, не бе особено умен човек. Беше демократ, а методите му - авторитарни. Днес чете Омир, Смит, Бжежински, а утре минава с бял кон по Ларгото. Или пък минава облечен в шлифер и бомбе, начело на цигански оркестър. Или пък организира в личен имот "курбан с 40 попа“ – дали поповете са били 40 още не знаем, но няма да се учудя, ако са били 42-ма.

Дали последното е проява на ексцентризъм, характерен за поколение, израснало на Балканите непосредствено след войната и повлияно от Костурица, както аз от Тарантино, е въпрос на гледна точка", пише дъщеря му в социалните мрежи.