Излизането от зоната на комфорта е нещото, което човек трябва да изпита, за да изпита себе си. Това каза в предаването "Човекът на фокус" на Радио "Фокус" планинският и въздушен спасител Красимир Стоянов.

"Всеки един човек трудейки се идва един момент, в който задава некомфортни въпроси, получава некомфортни отговори. Всичкото това нещо лека-полека го надгражда. И ако ти си способен да устоиш на негативните неща, които се случват с теб и около теб, ти каляваш духа си. Духовната и физическата сила са едно цяло. Когато си поставен в некомфортни условия, ти виждаш дали можеш да ги преодолееш, дали ти стиска да отидеш напред. И ако се откажеш, както много хора се отказват, тогава се наблюдава застой в обществото."

"Безкрайно съм благодарен на семейството ми, че ме възпитаха в такъв дух. Когато бях дете по цял ден мерих склоновете, и когато израствате така, трябва да се учите да оцелявате в природата. А оцеляването беше много просто – зимата с много сняг човек се учи да кара ски, за да се придвижи от точка А до точка Б. След това по време на следването важна роля играе планината Витоша. Следва алпийски клуб "Академик", след това Планинската спасителна служба," разказа още Красимир Стоянов.

Според него нещата от живота вървят стъпаловидно, което е валидно за всяка една човешка дейност.  "Ако искате да се изкачвате във всяко едно нещо, не бързайте, и крачка по крачка вървете нагоре. За да сте уверени в себе си, че ще излезете победител в едно надиграване със себе си, трябва действително да сте много добре подготвени. И тази стълбица, по която се движа нагоре, тя и до момента е валидна. Бих посъветвал всеки в неговата си област да не бърза бързо, да не прескача етапи от развитието.  За всяко едно нещо трябва да излизате от зоната си на комфорт. Започнах от Витоша, след това българските планини, след това Алпите, и всъщност Алпите промениха изцяло мирогледа и начина на живот," обясни той.

Красимир Стоянов  разказа още, че тъй като 3/4 от територията на България е планинска, би трябвало като жители на тази планинска страна да имаме определена планинска култура. "Планинарската ни култура за съжаление не е висота в последните 30 години. По-рано беше по на висока, защото тогава имаше по-здраво семейство, имаше държава без значение от идеологията, функциониращи системи, които възпитаваха. Не съм апологет на социализма, но тогава се възпитаваше точно тази планинарска култура, върху чийто фундамент след това се строят останалите навици.“ Според него съвременният човек с неговите високотехнологични навици изпада в паника в планината ако телефона му се разреди, защото днешните хората не са научени да мислят без телефон. И точно затова всяко година има смъртни случаи в планината поради подценяване на метеорологичните условия, поради лоша екипировка.

Гледайки отгоре през призмата на годините, и гледайки от високата планина, тогава виждам колко дребни са ежедневните грижи, сподели още планинският спасител. "На днешните хора им липсва търпимост, липсва им желанието да чуеш какво ти казва човека отсреща. Към един проблем колкото хора, толкова гледни точки има. Въпросът е да отсееш тези гледни точки, които могат да те придвижат нагоре и напред. Това е нещото, което аз не виждам в България.“ Смирението към природата и философското отношение към нещата са пътя към успеха на всеки човек, категоричен е планинският и въздушен спасител Красимир Стоянов.