Това, че свободата ни е дадена даром, което така упорито се втълпява включително днес от определени пропагандни кръгове, не е вярно. Днес отбелязваме пролятата кръв от многонационалната армия на Руската империя, но най-вече подвига на българските опълченци. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус". 

Българското въоръжено участие във войната е от порядъка на 40-50 хиляди души. Българското опълчение първоначално е смятано за спомагателен корпус, който обаче доказва решаващата си роля за изхода от Руско-турската освободителна война, подчерта историкът. Планинските чети, наброяващи няколко хиляди души, също имат съществена роля в разузнаването и в осигуряването на подходите към проходите. От двете страни на Стара планина пък действат т.нар. милиции – доброволни формирования от българи, достигащи до няколкостотин души, обясни проф. Павлов.

"Забравяме много важни събития от тази война. Фокусираме се в няколко епопеи – Шипченската и Плевенската, а забравяме какво става на източния военен театър, където също има много тежки боеве и жертви. Забравяме операцията при Елена и Златарица, която на практика осигурява победата при Плевен. Забравяме Северна Добруджа, където българите подкрепят отряда на Цимерман. Забравяме кланетата в Стара Загора, в Любенова махала, в Карловско и целия район. Трябва в много по-обективен и широк план да разглеждаме тази война, а не да се вторачваме в измислените мантри за братя освободители и безкористна помощ. Няма такава безкористна помощ. Русия следва своите интереси", подчерта Пламен Павлов.

Той отбеляза, че най-голям процент от участниците във Руско-турската освободителна война са малоруси, т.е. те са украинци. Във войната участват също беларуси, финландци, румънци, поляци, грузинци, казахи.

"Кощунствено е днес да се използва паметта за тази война с антиукраинска насока, защото това се прави от определени кръгове в България и намира почва. Някой да си присвоява това наследство до голяма степен е абсурдно. Този празник не бива да бъде използван за хибридна пропаганда, но това се прави включително и днес. Пак видяхме да се веят партийни знамена. Включително Мария Захарова отново ни е припомнила как не сме достатъчно благодарни, което говори за много тежки комплекси в друга посока", коментира историкът.

Съдбата на България след Руско-турската война е решена без участието на България, отбеляза Пламен Павлов.

"Днес виждаме как някои пледират да се решава съдбата на една независима държава без нейното участие и без участието на Европа. Това не бива да се допуска. Все пак живеем в едни времена, в които тези ценности би следвало да се спазват. Не може да се връщаме към един брутален империализъм от времето на ХІХ век. Това е пагубно за човечеството", предупреди проф. Павлов.