Прекалено многото социални мерки, които наведнъж бяха заложени в бюджета да се случат тази година, не са много добре балансирани с икономическите мерки, като това ще доведе до малко по-висок процент на инфлацията.Това каза Пламен Милев – финансов експерт и доктор по икономика, Народен представител от "БСП за България“ в 45-ото НС и един от авторите на "Визия за България“, в интервю за предаването "Софийска трибуна“ – продукция на БСП-София, която се излъчва по Радио "Фокус“. Той посочи, че и в това се крие рискът за постигане на заложения ръст на БВП от 4,8%, като подчерта обаче, че той е напълно постижим.



По думите му ръстът на БВП ще се отрази на стандарта на живот на гражданите: "Когато имаме една добре работеща икономика, то съответно имаме и по-високи доходи. В противен случай изкусеното повишаване на доходите е нездравословно, а тук то е съобразено с икономическия цикъл и с предстоящия ръст на БВП. Червената лампа, която трябва да ни свети тук, особено в началото на годината през първото тримесечие, е да не се стимулира, малко повече да стимулираме инфлацията. И тогава вече просто гражданите да се получи така, че да не усетят този ръст на БВП“.



По думите му е нормално промяната на данъчните ставки да стане на по-късен етап.



"Аз не се съмнявам, че ако не е при тази актуализация, след промени в бюджета за догодина вече ще видим и преминаването към диференцираните ставки, намаляване на ставките на основните групи храни, намаляване ДДС-то на лекарствата и съответно разговор за преминаване към прогресивно подоходно облагане. Това е разговор и това е стъпка, която може да стане само с един много широк консенсус“, каза още Пламен Милев.



Пламен Милев подчерта, че бюджетът е изключително социален. Той изрази надежда след актуализацията през юни бюджетът да промени изцяло механизма на финансиране на общините и да им дава по-голяма свобода и повече средства.

"Може би наистина се налага малко повече мерки по отношение на бизнеса, малко повече мерки, които стимулират икономическия растеж и малко повече мерки по отношение на общините затова, защото кризата в момента показа, че общините са доста засегнати. И точно в тази връзка е необходим един малко по-различен подход и една малко по-сериозна реформа. Естествено, това не може да стане в първите 2 месеца. Аз искрено се надявам, че в месец юни вече с актуализацията на бюджета ние ще имаме един бюджет, който променя изцяло механизма на финансиране на общините, който им дава по-голяма свобода и повече средства. Можеше да бъде заложено още от сега и фискалната децентрализация – нещо, за което БСП се бори още от 4 години. Ще припомня още по времето на правителството на Тройната коалиция бяха заложени основите на фискалната децентрализация, която после в последните 10-12 година замря. Очакваме тя отново да се събуди така да се каже, защото виждаме какво се получава с общините – нямат средства“, коментира още финансовият експерт.

Той обясни, че справянето с енергийната криза е управленски проблем, а не е финансов: "Можем с финансови средства просто да отложим и да е малко леко приемането на кризата. Но ако не се вземат наистина управленски решения по отношение регулацията на цените на тока и регулацията на износа, колкото и да имаме растеж, ако ще и да сме най-богатата държава, ние в един момент не можем да издържим постоянно да компенсираме бизнеса, постоянно да компенсираме домакинствата със средства. Ще ви дам само един пример: с тази компенсация, която сега е договорена, ако се стигне наистина до 250 лева на мегават – това, което е договорено евентуално компенсация на бизнеса, то това нещо ще струва някъде приблизително около 700 млн. лева месечно на бюджета. Колко мислите може да издържи бюджетът – 2-3-4-5 месеца и за сметка на какво? Имено поради тази причина тук се налага – да, може 1-2-3 месеца да се изплащат тези средства, но тук е необходимо да се вземе управленско решение и да се промени механизмът. Тоест, знаят се много добре какви са причините и оттук нататък вече е въпрос на политически решения. Само с помощи и с финансиране на отделните субекти няма да постигнем никакъв ефект, просто отлагане във времето“.

По думите му в бюджета са приети мерки по отношение на социалната политика в насока за справяне с икономическата криза.

"Тези, които са най-застрашените, тези, които са най-уязвимите, да бъдат подпомагани от държавата в периода, докато отново дойде възстановяването - това е заложено в бюджета. Неслучайно виждате, че включително и обезщетенията за безработица се вдигнаха. Това е именно такава мярка, която да помогне точно тези, най-застрашените. От друга страна в дългосрочен план, то е един цялостен пакет, който в една посока е стимулиране на икономиката с висока добавена стойност - върховите постижения в науката вече да намерят пряко отношение в производството, от друга страна, това е и една дълга реформа по отношение на образованието, защото няма как да дойдат квалифицирани кадри от днес за утре. И поради тази причина това трябва да бъде заложено с промяна на учебното съдържание, преминаване към професии, които ще бъдат актуални в близките 2-3 години. Само така можем да излезем по-бързо от една евентуално задаваща се икономическа криза“, добави Пламен Милев.



Той поясни, че една от причините България да бъде страната с най- ниска минимална заплата в Европейския съюз е, че икономиката на държавата е ниско продуктивна. Според его трябва да има мерки за насърчаване на икономическия растеж: "Високоефективните производства с висока добавена стойност, вече почти ги няма. Точно в тази посока би трябвало да има и мерки за насърчаване на икономическия растеж. Ако погледнете даже и структурата на работната сила в България, вие видите, че една огромна част, близо над 60%, са хора, които са с много ниска квалификация и упражняват професии, които не изискват специална квалификация. Няма как с тази работна сила и с тази икономика да имаме високи работни заплати. Именно поради тази причина спешно се нуждаем от цялостно преформатиране. Една наистина мярка би била много добра, която да е насочена в посока на индустриализация, защото икономика, както в момента, ориентирана предимно към туризма, предимно към услугите, виждаме докъде води. Няма как ние, когато не създаваме висока добавена стойност, да имаме откъде да плащаме високи работни заплати“.



Пламен Милев подчерта, че непостигнатата единодушна подкрепа по проектите на бюджетните закони на Националният съвет за тристранно сътрудничество е знак за това, че няма договорки: Няма постигнато съгласие, защото в Националния съвет за сътрудничество влизат синдикати, работодатели и държавата като арбитър. И когато постигнат съгласие, това означава, че по-скоро мирише на договорка – нещо, което бяхме свикнали последните 10 години да се случва всеки път. Сега това е разграничаване от една страна на работодатели от някои политики, от друга страна е настояване на синдикатите. Това показа, че актьорите в този Национален съвет са влезли вече в ролята си и всеки си отстоява правата – нещо, което трябваше да се случи. И тук е мястото на държавата като арбитър да направи баланса между тях. Няма как да бъдат изпълнени всички искания, и от друга страна няма как да бъдат доволни и работодатели, и синдикати. Когато работодателите и синдикатите са доволни, това означава, че всичко отива на гърба на работника – нещо, което виждаме, че вече няма как да стане, а нещо, което последните 10 години се случваше постоянно“.



Според него до средата на годината вече ще имаме положителни сигнали в посока на подобряване на икономическата среда у нас.



"Мога да кажа с удоволствие, че една огромна част - над 90% от това, което разработихме във "Визия за България“, а и това, което беше заложено в предизборните платформи на БСП от месец март насам, е изпълнено. Като основните политики мога да посоча средствата за майките – нещо, което беше крайно необходимо, майчинството през втората година. Индексацията на пенсиите, което въпреки, че не е направено по единния способ, който казахте, тоест, преизчисляване към 2018 или 2019 година, изпълни програмата на БСП. Още повече, че в бюджета е заложено в актуализацията през месец юни да се случи преизчисляването на пенсиите. Не на последно място трябва да споменем и беплатните детски градини – нещо, за което БСП от 4 години се бори“, каза още Пламен Милев.