Пламен Иванов: Премахването на Валутния борд след влизане в еврозоната не крие риск за потребителя
©
Не е ясно дали точно на 1 януари 2025 г. ще се случи превалутирането, има още много въпросителни, поясни специалистът. "Бюджетът в пленарна зала прави впечатление, че е базиран на това, да изпълним критериите за членство в еврозоната. Няма нищо страшно в премахването на Борда. В момента са налице 2 противоречащи си политики“, разясни темата Иванов.
"Едната е на Асен Василев и Министерство на финансите, която увеличава разходите. Това е икономическа доктрина, целяща да "събуди“ икономиката, но тя има рискове – основният е увеличен външен дълг. Когато сте във Валутен борд или сте приели регулациите на еврозоната, има ограничения на разходите, които в България според мен са изключително необходими, защото иначе разходите в бюджета стават неконтролируеми.
Втората водена политика е тази на централните банки. Наблюдава се увеличаване на лихвените проценти и ограничаването на паричната маса въобще, за да се борим с инфлацията. Това е заложено в регулациите на
"Европейската централна банка, с която е свързан Валутният борд“, каза още Пламен Иванов.
За нашата икономика е важен не толкова Валутният борд, колкото регулациите, които идват с преминаването към еврото, смята той. "Ние сме популярни с това, че нивото на дълга ни спрямо произвежданото още е в нормални размери. Това означава, че ние взимаме пари назаем като държава, които можем да платим. Ако няма Валутен борд, може да се получи момент, в който приходите не могат да покрият разходите“, предупреди финансовият консултант.
"Тегленето на нови заеми вече става на новите цени – потреблението на държавен дълг често е насочено навън, а ние имаме спящи пари по банки. Не е предвидено да има луфт между премахването на Валутния борд еврозоната – не трябва да остава празнина. По-скоро вероятно е Валутният борд да изчезне тогава, когато ние вече сме активни членове на еврозоната и сме приели нейните правила“, поясни експертът.