До вчера Русия беше в печеливша позиция и настъпваше, макар и много бавно, на фронтовата линия, и в същото време Украйна беше останала без американската военна помощ, която е от ключова важност. Но снощи нещата се промениха, след като Украйна се съгласи на 30-дневно примирие, американската военна помощ, включително това, което е най-важно – предоставянето на разузнавателни данни бяха възстановени след 9-часови преговори между САЩ и Украйна в Саудитска Арабия. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество.

"В тази ситуация ми се струва, че Русия вече не държи всички силни карти в ръцете си, вече и Украйна има силни карти. Така че може би Русия ще обмисли да се присъедини към това 30-дневно прекратяване на огъня,“ каза той, като според експерта съвсем разумно би било Русия да се съгласи на прекратяване на огъня, след което да проявят неотстъпчивост по конкретни детайли, които в дългосрочен план да уреждат конфликта и спирането на огъня. "Топката е в полето на Кремъл сега и все още не е отиграла по никакъв начин.“

По думите му сега американците ще притиснат Русия, както довчера притискаха много силно Украйна, като това според него може да стане по два начина: затягане на санкциите и засилена позицията на украинската армия на бойното поле. "И двете заплахи за Русия ми изглеждат доста сериозни, поради които трябва да се помислят в Кремъл какво да правят. Тръмп се стреми да регистрира някаква голяма дипломатическа победа, която да го изведе до Нобелова награда за мир. И в този си стремеж мисля, че той няма да се поколебае и да удари другата страна, ако тя не се подчинява на неговите искани и не приема неговите предложения.“

Предложението за 30-дневното примирие в Украйна вероятно се разглежда от Русия като капан, тъй като Русия сега има преимущество на бойното поле. "Тя държи инициативата на фронта и има шансове да продължи с настъплението си. Това е една от причините Русия да не бърза да приеме предложението за примирие. Т.е. в печеливша ситуация да спреш да нападаш противника, не е много логично действие. Но в недалечно бъдеще нещата може да се обърнат с евентуалната американска помощ за Украйна на бойното поле.“ Другото опасение на Русия според него е, че спрат ли бойните действия, това ще даде възможност на Украйна да реорганизира бойните си сили.  

Пламен Димитров е категоричен, че при евентуални преговори някои от исканията на Русия биха могли да бъдат приети, като това за неприемането на Украйна в НАТО, за което и САЩ и ЕС са съгласни, както и за вътрешното устройство на Украйна, за ролята и мястото на руски език, за проруската Украинска православна църква, която е част от Руската православна църква. Но със сигурност ще й бъдат отказани територии от Запорожка и Херсонска област, които не владее. "Да не забравяме все пак, че Путин иска да се измерва не със Зеленски, не с Украйна, а с Вашингтон, със САЩ и с Тръмп. Така че мисля, че Русия ще издигне и напълно нереалистичните си искания за подялба на Източна Европа на сфери на влияние, като бившите съветски републики, включително Украйна, останат в руска сфера на влияние.“

Ако американците се съгласят на подялба на сферите на влияние, според експерта рисковете за тези държави, които са в Източна Европа, включително и България, и са близо до Русия, са да попаднат в някаква сива зона, буферна зона, "където ще бъдат много податливи на руски натиск и включително Русия би могла да оказа влияние върху вътрешно политическия живот на тези страни и в крайна сметка върху геополитическата им ориентация. Това не ми се вижда вероятен сценарий Русия да постигне такава голяма отстъпка от страната на САЩ,“ посочи Пламен Димитров.