Виждам изход от оплитащата се политическа ситуация у нас след местните избори. Това каза в Аудиокаста на "Фокус" "Това е България" Петър Витанов, ръководител на делегацията на българските социалисти в ЕП. "Това е теза, която застъпвам вече повече от половин година. Смятам, че политическите партии правят тънки сметки за предстоящия местен вот, който ще гарантира съществуването и функционалността на една партия за следващия период от четири години, и затова не предприемат стъпки към обединение на този етап. Защото подобно обединение би било много трудно изпълнимо и няма как да мине без съответните щети за партиите, които ще участват в него. Давам най-елементарен пример: съществуването на ПП се обуславя от анти-ГЕРБ политиката. Там идеологически има много голяма неяснота, там са по-скоро някаква центристка партия, идваща от бизнеса, със силна социална програма. Т.е. опит да се бракониерство от всички идеологически идеи и течения, но няма някаква избистрена идейна същност, и всъщност подкрепата се дължи на анти-ГЕРБ вота. Самото обединение с ГЕРБ би поставило съществуването на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ под въпрос, посочи евродепутатът.

Петър Витанов смята още, че въпреки тези опити, които се правят, те са по-скоро илюзорни, те са параванни, те са фасадни, и не целят постигането на споразумение и създаването на коалиция. Също по подобен начин разсъждават и ГЕРБ. Ако ГЕРБ като победител на изборите се опита да направи друг тип управленска конфигурация с партии като БСП и ДПС, това би предизвикало много тежка щета на предстоящия местен вот, най-вероятно би способствало за загубата на големи общини – тези, които разполагат с големи бюджети, и тези, които имат сериозен административен апарат, и тези, които са в основата на електоралния успех на ГЕРБ, и те не биха го рискували да го постигнат.

Според Витанов, има и външен фактор, но той не е чак толкова силен, че да предопределя формирането на правителство.

"И затова по-скоро съм на песимист за създаването на устойчиво управление  преди местния вот. Така че аз считам, че служебните правителства ще продължат да функционират под една или друга форма. Президентът вече предупреди, да не кажа заплаши, че ако партиите не се вразумят и не направят кабинет, той ще ускори сроковете за мандатите и ще се премине към избори. Но 50-ия парламент ако се случи през юли и началото на август, каква е гаранцията, че няма да бъде като 49-ия е като 48-ия, защото местните избори ще бъдат чак октомври-ноември? И дотогава още едни ли избори ще правим?", каза още Петър Витанов.

Според него, ако има избори в края на юли, или август, те по дефиниция са почивни, хората са по ваканции, включително и парламентът, той няма как да работи напълно, на 100% от капацитета си. Ще останат два месеца за преговори. Дали ще има още едни избори през октомври, или с 50-ия парламент от юли консултациите ще продължат до октомври-ноември, това е въпрос, включително и на президентската администрация. В известна степен и от тях зависи дали да има още едни избори след това или за 51-ви, или пък с изборите за 50-ти парламент ще може да се формира  мнозинство, макар и 2-3 месеца по-късно след провеждането им. Но това са само хипотези, добави евродепутатът.

Цоня СЪБЧЕВА