Голямата несигурност е в пъти по-безинтересна за нас простосмъртните, отколкото стремежът към малката сигурност. Това каза в ефира на bTV проф. Петър Стоянович.

"Малката сигурност е спокойствието на всеки малък човек – да може да се приbира спокойно вкъщи, да няма някакъв полуидиот, който да му плаши жената или бабата, да няма джигити, които да обикалят със 180 км/ч по централните градски пътища, да няма дребни джебчийства, да ги няма тези разбивания на къщи с влизане за по 500-1000 лева. Да я няма т.нар. дребна престъпност. Това е в основата на доверието на избирателя към неговия политик", посочи той.

И допълни: "И това, че някой ще открадне 10 милиона лева от европейски проект или по някакъв начин ще рендоса още 15 милиона лева от друг, е – разбира се, жълт интерес от страна на народа, но това не е причината човек да губи доверие".

Проф. Стоянович коментира пирамидата на потребностите, в която физиологичните нужди (храна, вода, сън и здраве), сигурността и принадлежността (семейство и социална среда) са в основата на съществуването на хората.

"Няма присъствие на държавата. Ние имаме вероятно една от най-многобройните полиции в света на глава от населението. Аз искам тези хора да ги видя по улиците, по тротоарите. Искам те за бъдат в непрекъсната връзка с хората. Аз не казвам, че те не работят, но искам да ги видя", каза още той.

Според него "сигурността не се измерва в статистиката на сериозния професионализъм, тя се измерва и в ментето на нацията, която трябва да бъде пазена и трябва да има усещане за сигурност". Той е категоричен, че трябва да има държава, а Динко-вци и динковщина.

"Когато го няма полицая или граничния полицай по веригата веднага се появява саморазправата, но тази саморазправа ние я оставихме в XIX век – в каубойските филми. Сега, ако се върнем пак в това време, не е добре", смята той.