Цените на медицинските услуги се увеличават, защото се увеличават цените на енергоизточниците, консумативите и др. Това е естествен процес, а клиничните пътеки са неадекватни и лекарите са постигнали консенсус около това твърдение, коментира Петър Галев, медицински журналист, в "Денят на Фокус" по Радио "Фокус".

"Много относително понятие е увеличението на цените на медицинските услуги. По-високи са вече стойностите на частните прегледи, но направленията през НЗОК и здравноосигурителните фондове не са променени. Става дума за прегледите, които като пациенти избираме да направим в доболничната помощ", уточни Галев.

При лабораторните изследвания има повишени цени, но имайте предвид, че лабораториите и индивидуалните практики взимат предвид повишаване цените на енергийни източници, материали, наеми, посочи още събеседникът. Няма как това да не рефлектира върху крайната цена на медицинските услуги, смята той.

"Проблем е, че голяма част от медицинската помощ се осъществява с направления в болниците и от години лекарският труд не е остойностен в клиничната пътека. Това е много голям пропуск. Той рефлектира в това, че все по-малко лекари искат да преглеждат с направление и осъществяват частна дейност, за да компенсират това, че в работата си с НЗОК получават нищожни суми", разясни причините за увеличението медицински услуги събеседникът.

Официално касата не покрива значителна част от материалите, консумативите. “При очни операции за катаракта касата покрива операцията, но не и импланта, който е над 1000 лв. на око. В ортопедията е същото - всички стави, винтове, пирони и пособия официално пациентът си ги плаща, както и в инвазивната кардиология в повечето случаи", каза още Галев.

Здравните заведения предлагат доплащане за индивидуални медицински постове, самостоятелни стаи и др, с което се опитват да компенсират финансовия недостиг по клиничните пътеки, добави той.

“Нашето здравеопазване е заложено на пазарен принцип, болниците са търговски дружества и няма защо да се учудваме, че когато цените навсякъде се повишават, това става и при медицинските услуги. В ЕС сме, много от българските стоки се съизмерват с европейските - ако си купите кола у нас, няма да е много по-евтина от купената в Германия. Тук още изобщо не сме стигнали до цените на средно ниво на медицинските услуги в Европа. Има ли по-важна услуга за обществото от медицинската? Какви са цените на други услуги, които обществото ползва и какви - на прегледите?", попита събеседникът.

Да стигнеш до определена медицинска позиция, да лекуваш хората е много труден процес и все по-малко хора следват медицина, отчете Галев. "Психологически това е тежък труд и кога получаваш възвръщаемост за този труд- след 15 години! В други професии изкарваш курс за 6 месеца, а си в пъти по-добре платен от един лекар. Нормално ли е това, не иска да противопоставям професиите, но нека се замислим", попита Галев.

Ще стане като във Великобритания, където за преглед при специалист се чака между половин и една година, ако продължим по траекторията на здравеопазването, по която вървим сега, смята здравният журналист.

Ако човек навреме се грижи за здравето си, не отива на лекар в последния момент, ако ние не се грижим за себе си, няма кой вкъщи да ни обгрижва. Политиката в сектора трябва да бъде изградена отново, клиничните пътеки са неадекватни. Лекарите са категорични за това, че тя не помага на пациентите. За да се променят нещата, е необходим надпартиен консенсус, който да излиза извън рамките на един мандат. Не виждаме увеличение на качеството на системата, изискват се реформи, категоричен е Петър Галев.