Пенчо Маркишки, Институт по астрономия: Днес е най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди
© Личен архив
Днес Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец, а по обяд то ще кулминира най-ниско над южния хоризонт – на височина едва 23° 55′ за обсерваторията на СУ, в 12:24:46 ч.
Обобщено казано, Слънцето сега не се издига високо над хоризонта, което всъщност е физическата причина в Северното полукълбо да настъпи зимата“, заяви Маркишки.
"След 21 декември денят ще започне да нараства, но отначало незабележимо – едва с по няколко секунди на всяка следваща дата. Например на 22 декември за Обсерваторията на СУ денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември – 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо около датата на пролетното равноденствие 20 март – с почти 3 минути на всеки следващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните около датата на есенното равноденствие 22 септември“, посочи той.
"Логично разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за същата обсерватория, т.е. с близо 6 часа и 17 минути по-дълго от деня на 21 декември. Тази съществена разлика всъщност е причината за въвеждането на лятното часово време – още през 1916 г. в Европа. Целта тогава е била пестене на суровини и енергия във военновременните условия чрез по-ефективно използване на дългите летни дни. Вече повече от век споровете "за“ и "против“ тази мярка не стихват, но независимо дали тя в бъдеще ще се отмени или не, ние не можем да променим първопричината, довела до решението за нея – не можем да изравним продължителността на дните в годината“, допълни Маркишки.