Животът ни води, всички сме в път. Неслучайно бойните изкуства завършват на "-до“, което означава "път“. И е много интересно, когато някой се запъне на своя път или иска да е встрани – много бързо усеща вселенски шамари, усещания, напомняния къде трябва да влезе, дали трябва да засили, или да изчака. Това каза поетът и състезател по бойни изкуства Пейо Мариновски в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

На 19 октомври той представи стихосбирката си "Живял си само, ако си обичал“.  

"На много хора им звучи странно, непонятно и противоречиво човек, който влиза на ринга, тренира с много световни шампиони, да може да изрази поетично някаква мисъл и да докосне сърцата на много хора с любовна лирика. Но това е част от мен, то е едно“, каза Пейо Мариновски.  

Признава, че често се шегува, че неговите приятели в залата му намества римите, всеки със своята любима техника. "Бойните изкуства са изкуства. Първото, което учиш, е кои са подчиняващите техники, но след това научаваш как можеш да помогнеш на човек, как да го спасиш, да го повдигнеш, не само във физическия смисъл на думата. Опонентът помага да се надраснеш. Няма как да играеш с някой, който те щади, и да напреднеш“, каза Мариновски. 

Смята, че Вселената има забавно чувство за хумор и изключително точно мерило за всеки човек. "Затова ти праща точните хора в точния момент за точния период. Малко е трудно човек да го надскочи – първо да приемеш, когато някой ти идва в живота, и второ, да приемеш, когато си тръгва, защото то е един и същи процес. Но ние се радваме на едното, а при другото изпитваме тъга. Истината е, че и с двете неща ние израстваме.“