Педиатри: Задължителните бели е-рецепти нарушават правата на децата
©
Този път от съсловната организация публикуваха редица мнения на педиатри по отношение на проблемите, които електронното изписване създава конкретно за децата.
"Специално за децата е желателно да останат паралелно в употреба и хартиените рецепти по редица съображения. Някои от тях са незнание и липсващи документи за ЕГН от родители или възрастни придружители на децата, необходимост от по-късно издаване на рецепта в извънработното време след получени резултати или променени обстоятелства, място с недобра или липсваща интернет връзка, срив в ел.система или съответната платформа и редица други“, казва педиатърът и детски пулмолог от Варна д-р Петкова.
Според началника на Клиниката по педиатрия на плевенската УМБАЛ "Д-р Георги Странски“ доц. Николай Българанов пък електронното предписание трябва да остане задължително само за частично или на напълно реимбурсирани от НЗОК медикаменти. За всички останали трябва да се запази в амбулаторната практика възможността да бъдат изписвани и на хартиен носител, смята той.
Д-р Клара Балджиева, председател на национално сдружение на педиатрите специалисти от извънболничната помощ, изразява тревогата си, че този начин на изписване крие рискове за осигуряване на своевременно лечение на деца. "А предвид интензивните обменни процеси при децата има риск от бързо генерализиране и влошаване на състоянието на болното дете, включително фатален изход
при забавяне на лечението при деца с остри състояния. Нямам предвид спешни, налагащи веднага хоспитализация, тогава осигуряваме екип от СБМП. В състояния на неотложност, каквото е нашето ежедневие, с изписването само на е-рецепта може да се забави лечението на бебета и деца, което да има неблагоприятни последици за живота и здравето им, а това вече е нарушение на чл. 24 от Конвенция за защита правата на детето“, подчертава тя.
Д-р Балджиева отбелязва още, че има технически времеви интервал за получаване на ЕГН и име от новородено, който дори се удължава в случаи, когато е нужно припознаване от бащата, регистриране на осиновено новородено, вписване на дете от смесен произход или регистриране на новородено с родители със смесен брак или родители чужденци. "Това е период, в който бебето няма ЕГН и лекар не може да издаде електронна рецепта, и кърмачето няма да има достъп до лечение в доболничната помощ“, отбелязва лекарката и изрежда още редица проблеми, при които бебета и деца могат да попаднат в риск от влошаване на здравнословното състояние и дори смърт, ако рецептата за лечението им се забави.
За запазване и на хартиената рецепта като възможност за предписване на лекарства на деца се обявява и д-р Геновева Тачева, зам.-директор на СБАЛДБ "Проф. Ив. Митев“. "Лично аз смятам, че трябва да останат и двата варианта на изписване на лекарствения продукти – хартиен и електронен. При невъзможност за предписване на електронна рецепта смятам, че трябва да има алтернатива“, казва тя.
"Електронната рецепта технически не е възможно да бъде издадена при нужда, на място в домашни условия, на съсед или даже член на семейството на самия доктор, в малките часове на денонощието. Тя не може да бъде издадена при нетежка травма на спортната площадка, в детската градина.
Не е възможно българските граждани по всяко време на денонощието задължително да търсят домашните си лекари,
или всеки български лекар да разполага с данните на всички български граждани във всеки момент Това важи десетократно повече при децата“, е становището на доц. Цоло Цолов, Началник на Клиниката по детска оториноларингология в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Мнението на началника на детската клиника в УМБАЛ "Токуда“ доц. Калин Лисички пък е, електронното издаване на рецепти е необходимо и неизбежно, но някои проблеми трябва да бъдат разрешени. Като първи проблем той посочва казаното от д-р Клара Балджиева по отношение на проблема с ЕГН на новородените. Освен това децата, в сравнение с възрастните, се нуждаят от много повече домашни посещения, включително и по спешност, припомня той и посочва, че това означава всички педиатри да имат съответното приложение, но наличието на интернет и качеството на връзката не е еднакво в цялата страна.
"Трябва да се мисли и за малките населени места, има селища, в които хляб се доставя във вторник и петък“,
отбелязва доц. Лисички.
И още: "В педиатрията голяма част от медикаментите са of label, като това важи дори за капките за нос на основата на ксилометазолин – възраст и кратност на приложение. Това не е само проблем на България. Ще позволява ли системата изписване на медикаменти, които нямат регистрация за детска възраст?“
Специалистът, чието становище е изпратено още на 12 август 2023 г., се спира и на проблем, с който след въвеждането на белите е-рецепти се сблъскаха огромна част от лекарите и фармацевтите: "Периодично в аптечната мрежа има липса на определени медикаменти. Как ще става замяната на различни търговски препарати, които съдържат една и съща молекула (аугментин/амоксиклав, клацид/фромилид), след като всяко лекарство има различен код? Това ще доведе до излишно разкарване на родителите на болните деца. Подобен е и проблемът с медикаменти с различна концентрация (нурофен суспенсия с концентрация 100 мг и 200 мг в 5 мл)“, посочва той.
Втори сериозен проблем, който е налице сега, също е "предсказан“ от доц. Лисички: "Електронна рецепта не може да бъде издадена без наличен амбулаторен преглед. Това означава, че
лекар, който е член на БЛС и е правоспособен, не може на практика да лекува, ако не работи в някаква структура
(ДКЦ, болница и т. н.). Пенсиониран педиатър няма да може да изпише лечение на внуците си или на съпругата си. Същото важи и за преглед на дете на колега, ако няма талон по НЗОК, а това е ежедневие. Трябва да има възможност за издаване на електронна рецепта без регистриран преглед, колкото и това на пръв поглед да изглежда неправилно, тъй като голяма част от педиатричните прегледи са по спешност, а и Хипократовата клетва ни задължава да лекуваме“, казва лекарят и завършва с извода, че до решаването на тези проблеми трябва да остане възможността за изписване на рецепти както на електронен, така и на хартиен носител. "Все пак един закон или наредба трябва да разширява, а не да ограничава права“, казва доц. Лисички, цитиран от zdrave.net.