На 21 януари в митрополитския катедрален храм "Св. Неделя“, в памет на приснопаметните Български патриарси Максим и Неофит бе отслужена заупокойна света Литургия, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

В съслужение с него бяха Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф, Техни Преосвещенства Мелнишкият епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод на БПЦ – БП, Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, Левкийският епископ Климент – викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – председател на митрополитския храм "Св. Неделя“, храмовото духовенство и столично свещенство, както и протодякон Александър Нешев, йеродякон Вартоломей и дякон Юлиян Периклиев.

Църковните песнопения бяха изпълнени от клиросни певци под ръководството на ставрофорен иконом д-р Кирил Попов.

В словото си, посветено на първосветителския пример, завещан от блаженопочившите Български патриарси Максим и Неофит, Негово Светейшество отбеляза:

"Паметта на светите наши отци Максим Изповедник и мъченик Неофит в продължение на повече от половин век ни събира, за да прославим Бога и да се зарадваме заедно с нашите първосветители –  приснопаметните Български патриарси Максим и Неофит. Да въздадем Богу слава и благодарност, че ни дарува такива първойерарси – изключително достойни, боголюбиви, благочестиви и добродетелни, които през нелеките времена успяха безбедно да преведат кораба на Църквата за слава Божия, с духовна полза и за спасението на мнозина, които искаха да живеят в Бога.

Дивен е Божият промисъл, защото и върху двамата първойерарси се  изобразиха  животът,  трудностите и бедите, през които са преминали св. Максим и св. Неофит.

Св. Максим бил един от малкото на Изток, свидетелствал за истината; хулен, гонен и мъчен от императора, с отсечени ръка и език, той не престанал да свидетелства за догмата за двете воли на Христа по време на борбата с монотелитската ерес. По подобен начин и патриарх Максим, въпреки хулите през комунистическо време, че Църквата е  отживелица за съвременното общество, а по-късно пък по време на разделението, бе отхвърлен от силните на деня, но с търпение и кротост, с упование на Бога и молитва, той претърпя всичко, засвидетелствайки къде е истината, коя е истинната Църква и вяра и как с упование в Бога можем да се трудим за своето спасение. Във всички беди той не се поклати, не се поддаде на малодушие, не възропта срещу хулите и не им отвръщаше; показа ни, че е напълно възможно за всички нас да следваме Господ Иисус Христос в нелекия, трънлив път към Голгота, но и път към Възкресението, към царството Божие.

Така и патриарх Неофит въпреки телесната немощ в последните години понесе търпеливо всичко и с много кротост, с усърдие и всеустременост към Бога Му пееше от чисто сърце, служейки Му с цялата си душа. Той премина през немалко трудности, безкръвно мъченичество, но извървя своя първосветителски път изключително достойно и докрай, като засвидетелства, че действително кротките ще наследят земята (срв. Мат. 5:5).

Вечна и блажена да бъде паметта им и нека днешната дата остане за нас ден на радост, повод за благодарност и прослава не само на свети Максим и свети Неофит, но и на нашите приснопаметни патриарси. Бог да ги упокои в Своето вечно царство, а ние винаги да помним тяхната памет и да подражаваме на вярата, живота и делата им“.

След богослужението духовенството посети гроба на приснопаметния патриарх Неофит, където молитвено изпя "Вечная память“.