Изводите са следните: като че ли преобладава наистина консервативната нагласа в българското общество, даже преобладава е меко казано. Това не е изненада на фона на възрастовата структура на нашето общество – то е много застаряващо за съжаление. В същото време, ако проверим дали се проявява някакъв краен национализъм като част от тази консервативна нагласа, и това не е точно така, защото няма някакви много големи мнозинства, които да поставят родината над себе си, че зададохме един такъв експериментален въпрос. Разбира се, че повечето хора казват: Родината е по-важна от самия мен. Но хич не са малко онези, които си признават – нещо, което вероятно и другите дълбоко крият, че родината си е родина, но аз съм си аз. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ Първан Симеонов, директор на социологическа агенция "Мяра“.

Социологическа агенция "Мяра" проведе  независим телефонен сондаж свързан сполитическите ценностни ориентации на българите . Проучването е проведено между 29 и 31 януари между 800 пълнолетни българи.

"А ако проверим къде стоят българите по оста ляво-дясно или колективно-индивидуално, повечето отговори все пак са колективистични, но хич не е малка индивидуалистичната нагласа. Това донякъде е изненада вече на фона на бедността и социалното разстояние в българското общество. Но ако проверим крайни мнения, като например: Абе, всъщност бедността е функция от мързела – нещо, което е много крайнодясно в икономически план, пазарно-фундаменталистко, то тогава ние можем да видим, че отново няма крайност. Т.е. няма някакво масово съгласие в това мнение. И накрая разбира се проверихме къде сме българите по оста Изток-Запад. Оста Изток-Запад, знаете, има един правилен отговор. Този правилен отговор все пак го дават над половината българи, но има един алтернативен отговор, който ми се струва, че набира скорост, и това е червена лампа, тя трябва да светне…", обяснява той.

"Над 30%, 30,5% от българите казват: Русия и незападни сили, а не НАТО и ЕС. Това означава в крайна сметка, ако трябва да обобщим всичко това, означава, че на работа с едно консервативно-умерено колективистично, не много националистично, на моменти доста индивидуалистично общество, без крайности. То е балансирано. Но за добро или лошо то е балансирано и по критерия Изток-Запад. По този критерий обикновено не се очакват баланси, а ясен цивилизационен избор. А цивилизационият избор е налице, все пак 55% ще ви кажат НАТО, ЕС и прочие, но има едни 30%, които ще ви кажат обратното на това. И тука всъщност е големият въпрос в контекст на новите ветрове, които духат от САЩ – дали този процент вторият няма да расте. Това ще наблюдаваме в следващите месеци и години", споделя господин Симеонов.

Тепърва предстои да станат ясни данните на агенция "Мяра“ по отношение на електорални нагласи.

"Това, което на този етап може да се види, е, че главният определител за много от нещата, които се случват в България като ценностни нагласи към политиката, е самата социална структура, която наистина е свързана със застаряване, със социални равенства, с немалко бедност. Тази структура прави така, че когато питаме българите за еврото, текущата в момента тема, която агенция "Мяра“ показва единствена от всички агенции, и това потвърждава изводите от други изследвания назад в годините, изводите и на други изследователски институции, запазва се по-скоро негативната нагласа към еврото", казва той. 

"Което между другото е предизвикателството за политиците, защото напоследък политиците не само България, но и на много места в света, са научили просто да се разполагат спрямо наличното обществено мнение, а не да убеждават, не да рискуват част от рейтинга си, не да моделират дебат, а просто да се разполагат прямо наличното. И на фона на тези данни наистина е сериозно предизвикателство пред властта дали ще успее да доведе България до еврозоната, което обявява като една от своите цели", добавя още.

Процент на неискащите еврото е 57, според данни на изследването, а 30% не искат Европа и НАТО.

"Всичко това трябва да ни покаже, че ние нещо сме сбъркали в начина, по който обясняваме своите достижения в демократичния свят, нещо сме сбъркали в начина, по който обясняваме на българското общество, че всъщност успява. Много голяма част от българите не смятат, че България успява. Това е очевидно. И да се призная откровено се получава един парадокс: много е трудно да се види назад във времето период, в който България да е била толкова успешна на макрониво, но на лично ниво този успех не се преживява, не се превръща в оптимизъм. И това, пак казвам, според мен се дължи точно на възрастовата структура, демографските процеси в нашето общество. Не може едно застаряващо общество да е щастливо, не може дори да е гордо с себе си, за съжаление", обяснява той.

"Ако джобовете изтънеят, може да се очаква и бунт. Но докато джобовете не изтъняват рязко, а плавно, това ще е по-скоро примирено общество. Но това може би е мъдрост – мъдростта на общество, което не стига до крайности, както преди малко стана ясно и в данните, мъдростта на общество, което може да оцени кога си струва. Реално погледнато това е ясен знак към всички, които мислят в момента, че е нужен някакъв цялостен рестарт на държавата, нови конституции, нови изборни системи, нови модели на управление. Не може едно общество, което показва непокизъм в най-добрия случай спрямо политиката или чисто раздразнение в най-лошият случай, да има ентусиазма да си рестартира държавата", казва директорът на "Мяра"

"Държавата се рестартира тогава, когато има сериозни обществени вълни на оживление, на ентусиазъм. А в нашия конкретен случай нямаме това. То скоро имаме работа с общество, което иска известно спокойствие. И този, който може да му го даде на този етап, е добре дошъл. Разбира се, че текущата управленска формула е тежко компромисна, ще предизвика раздразнение, това е ясно. Но в същото време тази управленска формула, поне за сега, като че ли има известен толеранс и ще трябва да покаже дали е наистина управленска формула или формула за оцеляване. Това пък е предизвикателството пред полициите", категоричен е той.