Недоволство сред пациентски организации от гласувания на първо четене бюджет на Здравната каса. Причината – отново не достигали пари за иновативни медикаменти и терапии, които са непосилни за плащане от пациентите.

За 2023 г. бюджетът на Здравната каса е в размер на 7,027 млрд. лв., което е с над 900 милиона повече от този за миналата година, като най-много средства са отделени за извънболничната помощ в лицето на личните лекари. Немалко обаче асоциации на хора с хронични заболявания са притеснени, че средствата за иновативните лекарства не нарастват достатъчно. Но все пак и те тръгват нагоре. За сметка на това фокусът на бюджета е върху профилактиката и превенцията. Преди 13 години Боряна Ботева е диагностицирана с болест на Бехтерев – хронично ревматоидно заболяване на гръбначния стълб, което засяга около 30 хиляди души у нас.

"Това е болест за цял живот и за да можем да живеем нормално, имаме нужда от медикаменти", споделя жената.

Т.нар. иновативни биологични лекарства обаче не са толкова достъпни, колкото редица други медикаменти в аптечната мрежа.

"Проблемът  е по-скоро чисто административен – по-късно навлизат медикаментите в България в сравнение със средното ниво в ЕС. И независимо, че пациентът е диагностициран, той няма достъп до иновативното лечение заради административни неуредици", допълни Боряна.

Пациентите, които разчитат на иновативни лекарства и терапии, проследиха гласуването на бюджета на Здравната каса във вторник. С надежда парите за тях да са повече.

Резултатът: Плюс 900 милиона в общата план-сметка за здраве и фокус, поставен върху профилактиката и превенцията.

"Ако имаме фокус върху превенцията, това автоматично намалява бремето да лекуваме скъпо последиците", коментира д-р Александър Симидчиев, зам.-председател на Комисията по здравеопазване в НС.

Парите за иновативно лечение също ще са повече, но остават недостатъчни, смятат пациенти с хронични заболявания. В отговор зам.-председателят на Здравната комисия в парламента обясни, че дори когато плаща за най-евтините лекарства, касата не предоставя по-ниско качество на лечение.

Означава ли по-ниската цена спад и в качеството на лечението - питаме адвоката по медицински право Христина Николова.

"Стойността на скъпо струващите медикаменти е определена на база 8 референтни други държави в ЕС. Да, гледа се винаги цена, но това не означава, че е най-лошото на пазара, което има", обясни адвокатът.

Но критиките към бюджета на касата не спират дотук. "Докато бях и член на надзора на касата в предходния му мандат видях, че реално няма правила, по които се определя и се разходва бюджетът", коментира Николова.

"Ако искаме да правим големи промени, те ще бъдат с бюджета, който ще бъде внесен наесен за 2024 година", обясни Симидчиев.