Днес на 22 юни отбелязваме Деня на българския фолклор. Денят е обявен сравнително скоро през 2019 година по идея на българския ансамъл "Чинари".

Разбира се идеята продкрепят и други творци, те избират датата, защото е в средата на годината, по време на лятното слънцестоене и дни преди Еньовден.

Фолклорът е събирателно понятие за литературни и музикални произведения с неизвестен или неуточнен автор.

Всъщност е налице съавторство при устното им предаване, като това общо авторство се приписва като цяло "на народа“. Докато фолклорът може да притежава религиозни или митични елементи, той типично се обвързва по-скоро със светските традиции на всекидневния живот. Фолклорът често обединява практичното и езотеричното в единен разказвателен "пакет“.

Затова фолклорът често е бивал смесван с митологията, и обратното, защото се е приемало, че каквато и да е образна история, която не засяга доминиращите убеждения на времето, не е от същия статус като тези доминиращи убеждения – т.е. тук се изключват понятията религия и религиозни вярвания. По този начин римската религия е наречена "мит“ от християните. Така и мит и фолклор стават два термина, които обхващат всички фигуративни разкази, които не кореспондират с доминиращата социокултурна структура на убеждение.

Българските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от 18 век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени.

Не им отсъпват и множеството народни приказки на базата на които също като песните са се редавали от уста на уста.