Православната църква почита на 30 ноември паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа. 

Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и други. Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. 

Българският народ отбелязва Андреевден като празник на зърното. Някъде се нарича Едреевден, защото се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. В народните обичаи Андреевден символизира началото на зимата. Приготвят се ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица, ечемик, просо или всичко, което се сее на полето. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. На сутринта част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да станат високи посевите. 

Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон".