На 9 юли България отбелязва 173 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. По този повод Столична библиотека организира изложба "Из бележника на поета", която включва уникални първи издания на Вазов, биографични книги за него, редки екземпляри с негови автографи и посвещения, както и част от личните библиотеки на д-р Константин Стоилов, Кирил Христов, Петко Тихолов, Васил Пундев.

Великият поет е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. "Борът" е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в "Периодическо списание". Макар Събка Вазова - майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Там се запознава и с Христо Ботев и създава повестта "Немили-недраги". През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело като учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - "Пряпорец и гусла" и "Тъгите на България".

Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885).За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция.

В Пловдив става главен редактор на списание "Наука", а заедно с Константин Величков основават списание "Зора". Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика - "Под игото". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си.