Късно вчера вечерта се състоя Националният възпоменателен събор в историческата местност Петрова нива. Събитието се проведе под почетния патронаж на президента Румен Радев и бе посветено на 119-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. "Историческата истина трябва да бъде отстоявана, компромис с нея не може да се прави. Изопачаването на фактите и говеренето на неистини е престъпление към паметта на отдалите живота си, както и към нас – техните потомци и следващите поколения“, сподели Станев. "Нека никога не позволяваме историята ни да потъне в забрава. Макар и времето да отмива почти всичко, то няма как да замъгли в съзнанието ни представата за чутовния подвиг на дедите ни, които имаха свещени идеали“, допълни още областният управител.

В ритуалите и в тържествената проверка участваха военнослужещи от Военноморските сили на Република България и Националната гвардейска част. За първи път на мястото имаше и възстановка на моменти от боевете по време на въстанието. За своеобразна кулминация на честванията може да се определи моментът, когато присъстващите заедно изпяха химна на Странджа планина – "Ясен месец веч изгрява“. Музикални изпълнения имаше още на странджанския славей Манол Михайлов, колегите му Лазар Налбантов, Костадин Михайлов, Ваня Дженезова, Александра Димитрова-Сашка и оркестър "Жарава“.

Бе отслужена и заупокойна молитва в памет на загиналите в храма-костница.

Преди това се състояха научна конференция, посветена на Балканската война, както и открит урок по история със Стоян Райчевски.

Сред гостите на събитието бяха вицепрезидентът Илияна Йотова и служебният министър на отбраната Димитър Стоянов.

Често пъти Илинденско-Преображенското въстание бива определяно като венеца на българското националноосвободително движение. Основание за подобно заключение може да намерим в броя на въстаниците (към 26 000), в чисто географския мащаб на революционната борба, а освен това и фактът, че освен българи участие вземат и представители на други групи като например власи и гъркомани. Равносметката от въстанието е близо тримесечна борба, смазана с нечувана жестокост и насилия. Както споделя Дамян Груев: "Първият ден (след разгрома на Смилево – б.а.) някои жени и деца, застигнати, са били избити, па и изнасилвани. Влизат си в селото, което беше изгоряло.“ избухването на въстанието се оказва неизбежно. Това се дължи не само на репресиите от страна на властите, но и на тежкото икономическо положение на българите в Македония и Тракия. Последвалото възстановяване на ВМОРО и подновяването на борбата обаче показва решимостта на населението от Охрид до Одрин да се бори за своята свобода или като гласи едно изречение от въстаническото възвание на Главния щаб на Битолския окръг: "Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот!“