"Спомням си добре онзи 20-ти декември. Беше слънчев и в същото време много студен. На повечето военни летища в страната имаше полети. Всички искахме да "хванем“ хубавото време и да удължим подготовките си преди празниците. Отиваше си една трудна и тежка година за ВВС – авария с МиГ-23, катастрофа с МиГ-29... Изпращахме 1994 с облекчение и се надявахме на една по-добра нова година...

Иначе ден като ден – полетите вървяха по планова таблица, договаряхме графика за дежурства, крояха се планове за празничните дни... Шегувахме се с колегите, като се приберем след полетите кой на кого ще ходи на гости, та да му бъде полазник, нали беше Игнажден... Никой не предполагаше каква беда щеше да ни полази...

Всичко изглеждаше идеално – самолетите – изправни, безоблачно синьо небе, земята – тук-там "напрашена“ от сняг, хоризонтът – отрязан като с нож, плътен и студен въздух, който дава допълнителна тяга на и без това доста мощните двигатели – време само за полети... Изведнъж ръководителят на полетите започна да се свързва по радиото с всеки един от екипажите във въздуха, като с равен и спокоен глас им прекратяваше работа и ги насочваше за кацане. Не бяхме вчерашни, на всички ни стана ясно, че някъде се е случило нещо лошо, много лошо. Не знаехме къде, не знаехме с кого, само се надявахме да не е най-лошото...“

На 20.12.1994г. на летище Балчик се провеждат полети денем в ПМУ. Старши лейтенант Владислав Вълчев изпълнява тренировъчен полет в зона сложен пилотаж на малка височина. Той е един от перспективните пилоти на новосформираната 6 ИАБ. И в личен план е за образец – щастлив брак, уютен дом, вече мисли за наследник...

Старши лейтенант Вълчев изпълнява летателната задача точно, без отклонения и затруднения. Всичко върви по план до 14 часа и 34 минути, когато при изпълнение на боен завой пилотът докладва за удар в лоста за управление. Поведението на машината също става нехарактерно – много трудно се управлява по тангаж. Само за секунди ситуацията съществено се усложнява. Ръководителят на полети майор Валери Топузов пита дали самолетът е управляем. Пилотът потвърждава и добавя: "Тежи жестоко!“

Насочва се за кацане по кръга, на обратен старт (заради вятъра)… Радиообменът звучи почти делнично… Самолетът прелита бреговата линия и се насочва навътре в морето, към мястото на "третия завой“, по разчет…

Какво точно се е случило при изпълнението на този завой? Защо и как, за секунди, самолетът загубва височина и скорост? Има хипотези, има математически модели, има догадки, но никой не знае със сигурност…

Фактите сочат, че на 1,5 км от брега, над самия Балчишки залив, с курс към сушата, на височина 100 м над водната повърхност старши лейтенант Вълчев катапултира. Недостатъчната височина на иначе успешното катапултиране и ниската температура на морската вода не дават възможност на летецът да изпълни докрай действията по освобождаване от частите на спасителната система, с които се е приводнил. Той остава свързан към тях чрез лявата ключалка на кислородната маска... Загива в ледените води на залива.

Посмъртно му е присвоено звание "капитан“.

Капитан Владислав Владимиров Вълчев беше старателен офицер, талантлив пилот, искрен приятел и верен другар. Той по особен начин съчетаваше позитивизъм и целеустременост. Винаги беше ведър и усмихнат, в същото време стриктен и безкомпромисен в подготовката си и фокусиран в целите, които стояха пред него. Той неотлъчно следваше своята голяма мечта – да лети, да остави своя почерк в небето като пилот и защитник на Родината. В голямото му летящо сърце имаше място и за обич, и за съпричастност, за човечност и за доброта.

Той остана завинаги на 28 години.

Нека сведем глави и да си спомним за него с добро, защото той наистина беше добър човек! Да отдадем почит към летеца, който загина, опитвайки да спаси своя самолет! Да се преклоним пред мъката, която още тлее в неговото семейство! Да споделим болката, която времето не лекува, призовава неговите колефи от