Православната църква почита паметта на Св. Филип, който е един от дванадесетте апостоли на Христос.

Според преданието той бил роден край Галилейско море, в град Витсаида "град на риболовците", от където били и апостолите Петър и Андрей. Още от малък Филип изучавал Свещеното писание и след възкръсването на Христос тръгнал да проповядва Божието слово в земите на Сирия и Мала Азия заедно със сестра си Мириам и с апостол Вартоломей. В град Иерапол езичниците ги заловили и ги изправили пред съда с обвинение в магьосничество. Когато мъчителите им понечили да съблекат дрехите им, девицата Мириам се превърнала в огнен пламък. Когато апостолите били разпънати на кръст, а Филип – с главата надолу, страшно земетресение разтърсило града. На мястото, на което била пролята кръвта на апостол Филип, израсла лозница като знак за вечното блаженство на светеца, загинал за своя небесен учител.

В народната традиция на българите за този празник са характерни магически обредни практики, наследени от езическата епоха. Наричат деня "Мратинците", "Мратиняк", "Мрата" . Особено го тачат жените за да предпазят домашните птици от смъртоносната "кокоша болест". Тя се причинявала от демоничен, невидим зъл дух, наричан "мрат", "мратиняк", който в народните представи приличал на черна кокошка със страшни, големи очи. Сутринта на този ден най-старата жена в къщата трябва да заколи черно пиле – "мратинче".

На този ден имен ден празнуват всички с имена Филип, Фильо, Филка, Филипина, Филипа.