Доналд Тръмп-младши по принцип говори това, което не може да каже и напише неговият баща, и макар че при обиколката му из страните от Източна Европа най-вероятно няма да има политически изявления, той всъщност идва от Унгария, където беше приет от унгарския външен министър, което си е много политическо действие. Това каза международният анализатор Орлин Дъскарев в предаването "Метроном“ на Радио "Фокус“.

Синът на американския президент Доналд Тръмп – Доналд Тръмп-младши, пристигна в София по покана на глобалната платформа за дигитални активи Nexo, за да вземе участие във форума "Trump Business Vision 2025“, посветен на проучването на стратегическата роля на технологиите за оформянето на бъдещето на финансите и насърчаването на още по-тясно сътрудничество между американските компании и световния капитал.

По думите на анализатора посещенията на Доналд Тръмп-младши са вид сондиране на нагласите на източноевропейските страни относно визията на САЩ относно региона, както и развитието на преговорите за примирие в Украйна. САЩ счита Унгария за свой близък съюзник, а в Словакия е Роберт Фицо, който е близък съратник на Орбан. Румъния според него е много интересен избор, тъй като там скоро ще проведат президентски избори и има много любопитно развитие с отмяната на анулирането на изборите за президент в Румъния, спечелени от Джорджеску. Посещението в Сърбия също буди интерес с политическите заигравания на Вучич, който поглежда и към ЕС, а е близък съратник и на Русия. Чехия и България са двете страни според Дъскарев, които не са много близки до Тръмп, но президентите и двете страни са на мнение, че войната в Украйна няма военно решение.

"Много хора се надяват, че ще има пробив в преговорите между Украйна, Русия, САЩ и Европа. И сега ще видим какво ще стане с този нов препъни камък, който се казва Крим,“ каза анализаторът и допълни, че наскоро Зеленски е заявил пред американската телевизия Newsmax, че Русия трябва да се изтегли поне до границите си преди 2022 година, с което допуска, че Крим може да не се върне в Украйна поне в близко бъдеще.  "За да има примирие, има един изход: Крим да бъде обявен де факто на Русия, но не и де юре, като същото може да се направи с четирите области, които са превзети сега от Кремъл. Иначе и Украйна трябва да промени своята Конституция, което е невъзможно, а за да бъдат върнати на Украйна де юре тези четири области, Русия трябва да промени с конституционно мнозинство в Думата своята Конституция, където вече са вписани тези 4 области, която аз не го виждам как ще стане.“  

Другите пречки пред сключване на примирието – искането на Русия Украйна да не бъде приета в НАТО и армията й да бъде намалена до 50 000 души, са преодолими, както и може да бъде предоговорен отказа на Русия да позволи на европейски сили от НАТО да опазват мира в Украйна. "Ако тези три големи препятствия бъдат преодолени, т.е. Крим, четирите области, плюс членството на Украйна в НАТО, може да имаме скоро примирие в Украйна.“