За сметка на новите химио- и лъче- клиники продължават да намаляват центровете, които предлагат палиативни грижи, показват наблюденията на "Индекс на болниците"

Въпреки намаляващото население в страната, броят на новите болнични структури се увеличава избирателно и в сферата на онкологията. През миналата година химиотерапия и лъчетерапия са започнали работа в още едно лечебно заведение, в същото време все по-малко са структурите, които предлагат палиативни грижи, а всичко това не води до комплексност на услугата, показват наблюденията на "Индекс на болниците". Те са изготвени на база данните на НЗОК за дейността на лечебните заведения за онкология.

Общо 42 са били болниците в страната, които са извършвали някаква форма на активно лечение на онкологични заболявания в страната през миналата година. Техният брой се е увеличил с една в сравнение с предходната, тъй като лекарствено и лъчелечение е започнала да предлага и болница "Сърце и мозък" в Плевен.

Лекарствена терапия

Всички 42 лечебни заведения, които участват в лечението на онкологични пациенти предлагат химиотерапия. В повечето от тях се извършва и лечение с по-иновативните и скъпи таргетни и имунотерапии. Обемът на пациентите, обхватът на диагнозите и средната цена на терапията обаче традиционно варират в отделните болници.

Над 2 хил. пациенти по петте пътеки и процедури за лекарствено лечение са имали девет химиотерапии в страната – "Аджибадем Сити клиник", "Аджибадем Сити клиник Токуда", КОЦ-Бургас, КОЦ-Пловдив, СБАЛХЗ-София, "Св. Ив. Рилски" в София, "Св. Георги" в Пловдив, "Св. Марина" във Варна,"Д-р Г. Странски" в Плевен. В същото време пациентите на химиотерапия в други шест болници са били под 200 за годината. Делът на пациентите, които са получили таргетна терапия е 25 на сто от всички, които са преминали химиотерапия, а близо 7% са минали през имунотерапия. Едва десет от всички 42 болници са предоставяли лечение на солидни тумори, хематологични заболявания, левкемии, лимфони и са осигурявали и парентерално лечение. Това са "Токуда", ВМА, МБАЛ "Св. София", "Сердика", Централ Онко Хоспитал, УМБАЛ "Св. Ив. Рилски", УМБАЛ "Св. Марина", УМБАЛ "Св. Георги", "Софиямед", УМБАЛ "Д-р Георги Странски". В три са се лекували и детски онкохематологични заболявания – ИСУЛ, УМБАЛ "Св. Марина", УМБАЛ "Св. Георги".

Лъчелечение

От всички 42 лечебни заведения, които приемат онкологични пациенти, 23 предлагат лъчелечение, като броят им е увеличен с едно. Дейността им отново варира в обема на преминалите болни и в обхвата на терапиите. Общо 17630 души са получили лъчелечение през миналата година у нас, като броят им е нараснал с 2188 в сравнение с 2020 г., което вероятно се дължи на отложеното лечение по време на пандемията. С най-голям обем пациенти – над 1000, са шест центъра в страната – УСБАЛО в София, "Аджибадем сити клиник", КОЦ-Бургас, КОЦ- Шумен, "Уни Хоспитъл" в Панагюрище и "Св. Георги" в Пловдив.

Радиохирургия – един от най-модерните метоси на лъчетерапия, се е осъществявал в 11 болници в страната – КОЦ-Бургас, "Св. Марина" във Варна, "Уни Хоспитъл" в Панагюрище, "Сърце и мозък" в Плевен, "Св. Георги" в Пловдив, КОЦ-Русе, "Св. Ив. Рилски" в София, "Аджибадем сити клиник Токуда", "Аджибадем сити клиник" и УСБАЛО в София, КОЦ-Шумен. Роботизирана хирургия с Кибернож обаче се е предлагала само в три от тях – "Св. Георги" , "Аджибадем сити клиник" и "Сърце и мозък". Ниско дозова брахитерапия е имало само в четири болници – ВМА, "Александровска", КОЦ-Шумен и "Св. Георги" в Пловдив, а стандартна брахитерапия в 16. Конвенционална телегаматерапия пък има само в КОЦ-Русе.

Диспансеризация

През миналата година има 69 хил. диспансеризирани пациенти в 32 лечебни заведения от всички 42. С това нивата на тази дейност почти възвръщат стойностите си отпреди пандемията, когато през 2019 г. имаше близо 87 хил. диспансеризирани пациенти. Дори този брой обаче е далече от реалните потребности, тъй като хората с открити и лекувани онкологични заболявания през изминалите поне пет години у нас са много повече.

Палиативни грижи

Осигуряването на тази дейност с обществено финансиране става все по-оскъдно в страната, показват още данните. През миналата година здравната каса е платила за палиативни грижи на 1657 души в 16 лечебни заведения. От тях и активна форма на лечение на онкологични заболявания предоставят 11, като през тях са преминали 1450 души. Най-много – 357, са били обгрижени в КОЦ-Враца и в "Св. Марина" във Варна – 272. За сравнение през предходната 2020 г. палиативни грижи, финансирани от здравната каса, са получили 1789 души в 17 лечебни заведения. От тези болници 13 са осъществявали и активна форма на онкологично лечение, а пациентите в тях са били 1589.

Ресурси и резултати

Средствата и болниците за активно лечение на онкологични заболявания у нас с годините се увеличават, а населението намалява. Това обаче не води до по-добри резултати показват още обективните данни. Според данните на Европейския раков регистър (ENCR) през 2012 г. средната стандартизирана смъртност у нас от всички възрасти и сред двата пола (ASR (En)) е била - 245.0, а през 2020 г. - 258.4 (виж таблиците). Като абсолютен брой починалите от онкологични заболявания през 2012 г. са били 17.9 хил. души, а през 2020 г. – 19.3 хил. В същото време населението у нас по данни на НСИ е намаляло от 7.2 млн. на 6.9 млн. Същевременно средствата за онколекарства и броят на лечебните заведения значително са се увеличили. През 2015 г. – първата за която фигурират публични данни на сайта на НЗОК, средствата за онкомедикаменти са били близо 246 млн., а лечебните заведения, в които е имало лекарствено лечение – 16. През миналата година средствата за онкомедикаменти са били 708 млн. лв. (571 млн. след отстъпките от страна на индустрията), а лечебните заведения - 42.