Омбудсманът Диана Ковачева публикува Единадесетия годишен доклад на институцията от проверките в местата за лишаване от свобода през 2023 г., извършени от Националния превантивен механизъм (НПМ) - б.р. НПМ е специализирана дирекция към омбудсмана, която следи, проверява и оценява спазването на правата на човека в затворите, арести, домовете за медико-социални грижи за деца, центрове за настаняване от семеен тип за деца и лица, психиатрии, домове за възрастни с увреждания, психични разстройства и деменция, центрове за мигранти и бежанци и др.

Данните от доклада разкриват, че през 2023 г. екипът на НПМ е извършил 50 проверки в изброените места, изпратени са общо 129 препоръки до различни държавни органи и е проследено предприемането на конкретни мерки за подобряване на условията в местата за настаняване, задържане или изтърпяване на лишаване от свобода.

Наблюденията и изводите и през 2023 г. продължават да констатират системни проблеми, за които институцията нееднократно е алармирала отговорните институции, но въпреки това реални и адекватни решения до момента на практика няма.

Трайно нерешени остават проблемите с недофинансирането и с хроничния недостиг на кадри за осигуряване на качествено медицинско обслужване и здравни грижи за лицата във всички категории проверявани обекти. Липсва бюджетно финансиране и за социални дейности в местата за изтърпяване на наказания – социалната работа и реинтеграция на лишените от свобода продължава да са под въпрос за много от затворите;

В доклада се прави обобщение, че през последните две години на първо място и с особена острота омбудсманът поставя темата за защита правата на хората с психични заболявания.

Отчита се, че в периода 2022 г. – 2023 г. са извършени общо 25 внезапни проверки в психиатрични заведения и центрове за резидентни социални услуги.

"По смисъла на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание към ООН и Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа – държавните психиатрични болници са места за лишаване от свобода, тъй като част от пациентите са настанени със съдебни решения и не могат доброволно да ги напускат. За това с особено внимание омбудсманът като НПМ следи за недопускане на изтезания и други форми на нечовешко или унизително отношение в тези места“, пише в доклада.

Там се отбелязва още, че в периода от 2019 г. до 2022 г. омбудсманът като НПМ нееднократно алармира отговорните органи за наличието на хронични проблеми в държавните психиатрични болници, констатирани са унизителни материални условия на живот, хроничното недохранване на пациентите поради сгрешен модел на финансиране, лошо качество на медицинската грижа, липса на кадрово обезпечаване и устойчива политика за преодоляването му, включително липса на социални услуги, които да спомогнат за реинтеграция на пациентите в ДПБ.

В тази връзка омбудсманът настоява да се предприемат редица спешни мерки за предотвратяването на всяка възможна форма на унизително отнасяне или изтезания. На първо място да се обособи деянието "изтезание“ като самостоятелно престъпление, на следващо - да се ангажират практики за ефективен контрол - на основание чл. 127, т. 4 от Конституцията на Република България прокуратурата да упражнява регулярен надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки във всички държавни психиатрични болници, защото те се водят места за лишаване от свобода.

Омбудсманът препоръчва още да се осъвремени правната уредба на реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства и да се изготви протокол за прилагане на принудителните мерки "имобилизация“ и "изолация“, в който ясно да се отбелязва с каква продължителност и колко често могат да бъдат изолирани и фиксирани (връзвани) пациентите за период от 24 часа, както и да се конкретизират основанията, при които се прилагат тези мерки.

В доклада се настоява и за разширяването на възможностите за граждански контрол чрез задължително включване на лице с юридическо образование и представител на правозащитна неправителствена организация в състава на Комисията за надзор по прилагането на мерките за временно физическо ограничаване, както и да се унифицира начинът на финансиране за всички здравни заведения за стационарно лечение, като бъде обвързан с качеството на предоставената здравна услуга.

В доклада е описан и най-тежкият случай на изтезание от началото на мандата на омбудсмана като НПМ. Това е възникналият на 2 октомври 2023 г. пожар в Държавна психиатрична болница – Ловеч, при който загива пациент. Проверката на омбудсмана там откроява множество слабости на системата за предоставяне на качествена психиатрична грижа и защита на психично болните. Например - дефицити в правната рамка и практиките по прилагане на мерките за временно физическо ограничаване на лицата в ДПБ, липсата на ефективни механизми за контрол от държавните институции, както и хронични проблеми с качество на предоставяната психиатрична помощ заради недостатъчно финансиране на дейността.

Друг фокус в доклада на НПМ е свързан с дефицити относно правата на децата в конфликт със закона.

Посочва още, че във всеки годишен доклад на НПМ, неизменно се отправя препоръката за закриване на интернатите и въвеждане на съвременни и ефективни мерки за работа с децата - извършители, които да включват възстановително правосъдие и превантивна работа, както и създаване на защитна социална система, с мрежа от услуги (интегрирани услуги и възпитателни, психо-социални и защитни мерки и механизми за подкрепа) по отношение на деца в конфликт със закона.

В тази връзка, докладът описва, че през 2023 г. екипи на омбудсмана от дирекции НПМ и "Права на детето“ са извършили три съвместни проверки във Възпитателни училища - интернати (ВУИ) и Социално-педагогически интернати (СПИ), за да оценят наличието или отсъствието на напредък по Трети тематичен доклад за правата на децата, настанени във ВУИ и СПИ.

"Вследствие на системния натиск на омбудсмана, се закриха четири интерната, като този в с. Драгоданово, община Сливен. Броят на децата, настанени в останалите три, е намалял на 88 деца. Повечето от децата са жертва на обстоятелства в техния живот – бедност, липса на нормални жилищни условия, разделени родители и/или такива, които са икономически емигранти в чужбина. Материалната база е в лошо състояние, независимо от извършваните частични ремонти. Влагането на ресурси (финансови, технически и човешки) в системата на ВУИ и СПИ е нецелесъобразно. Усилията на органите на властта трябва да са насочени изцяло към бързото закриване на тези институции и създаване на защитна социална система, включваща мрежа от услуги (интегрирани услуги и възпитателни, психо-социални и защитни мерки и механизми за подкрепа) по отношение на деца, които са в конфликт със закона“, пише още в доклада.

Там се припомня, че в Третия тематичен доклад за правата на децата, настанени във ВУИ и СПИ, са констатирани серия хронични пороци, че ВУИ и СПИ не отговарят на международните стандарти, защото са от т.нар. "казармен тип сгради“ с общи помещенията за спане, бани, тоалетни. А децата, настанени в тях, не само нямат достъп до качествено образование и медицински грижи, но и близките им не могат да ги посещават заради отдалечеността на институциите и липсата на средства. Освен това възпитателните мерки носят характеристиките на наказателна репресия, т.е. техният възпитателен ефект е в налагането на санкция или ограничение. Констатирана е липсата на последващ периодичен съдебен контрол и осигуряване на правна помощ на настанените деца във връзка с наложените им възпитателни мерки.

Сред другите посочени проблеми е фактът, че приложимото законодателство не позволява непълнолетните, настанени във възпитателен център - интернат да се обръщат към съдебните органи, за да поискат преразглеждането на задържането си. Както и че във вътрешното право на България не съществува периодична и автоматична проверка по отношение на разглежданото задържане.

В Единадесетия доклад на омбудсмана като НПМ за поредна година се подчертава, че е необходимо приемането на национална политика и стратегия за детско правосъдие с дългосрочен хоризонт. Както и че усилията на органите на властта трябва да са насочени изцяло към бързото закриване на институциите за деца в конфликт със закона и създаване на защитена социална система, която да включва мрежа от услуги (интегрирани услуги и възпитателни, психо-социални и защитни мерки и механизми за подкрепа) по отношение на тези деца.

"Продължава да е актуална и препоръката за необходимостта да се предприемат ефективни законодателни действия за транспонирането в НПК на

Директива 2016/800/ на ЕС относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство“, посочва още омбудсманът.

През 2023 г. НПМ извършва общо 3 планови и 11 внезапни проверки в социални институции за деца и пълнолетни лица.

Отново препоръката на омбудсмана е за ускоряването на процеса на деинституционализацията на грижата за възрастни, защото продължителното пребиваване на хора с увреждания в институции нарушава основни човешки права, а самите домове могат да се определят като места за лишаване от свобода.

В доклада се посочва друг тревожен факт – наличието на седем институции с капацитет над 100 души (една с 228), разположени на голямо разстояние от общински центрове и болници, с липсващи специалисти, които да се грижат за тях.

"Към момента са закрити едва 9 дома за лица с умствена изостаналост, психични разстройства и деменция. За пореден път се констатира обстоятелството, че домовете не отговарят на никакви критерии за предоставяне на качествена социална услуга за хора с увреждания. Отношението към настанените хора и тяхното пребиваване там е не само лошо и унизително, но са нарушени техни основни човешки права.“, пише в доклада. А имено правото на свободно придвижване и контакти с външния свят; на качествена психологическа и медицинска грижа; на лично пространство и качествени санитарно - битови условия, както и право на индивидуална грижа.

Омбудсманът за пореден път констатира очевидната липса на воля и визия за преместване на услугите за резидентна грижа в общността. Вместо това се наблюдава противоположната тенденция – материалната база в тези институции остава същата, те са на голямо разстояние от общинския център, често съпътстващата инфраструктура се преустройва с минимални средства за създаване на защитени жилища и центрове за настаняване от семеен тип. Това води до практиката новите услуги да се разполагат фактически в същата сграда или в двора на съответната резидентна услуга.

В доклада се обръща внимание на факта, че и през 2023 г. продължава тенденцията за голям обем проверки в местата за изтърпяване на наказания към МП.

"В края на октомври 2022 г. бе публикуван доклада на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) от неговото осмо посещение в България. КПИ посочва като актуални и съществени проблемите, свързани с насилието между затворници, незадоволителните условия в затворите и арестите в страната, масовото разпространение на дървеници и хлебарки, както и липсата на смислени и конструктивни дейности за лишените от свобода. Горепосочените констатации се потвърждават и от извършените проверки на омбудсмана в качеството му на НПМ през 2023 г., което явно демонстрира продължаващата необходимост от реформиране на наказателната политика в пенитенциарната система“, пише в доклада.

Подчертава се, че общата критична констатация в този сектор продължава да бъде липсата на ефективно решение на няколко основни проблема, а именно - системните дефицити при медицинското обслужване на лишените от свобода; продължаващите дефицити с амортизиран постелъчен инвентар; нерешените проблеми с наличието на хлебарки, дървеници и други вредители в местата за лишаване от свобода и др.

Друг акцент в доклада е защита правата на лицата, задържани в местата за настаняване към МВР. През 2023 г. в проверките са обхванати общо 2509 такива лица.

Проверявано е изпълнението на отправените през 2022 г. препоръки във връзка с правата на непълнолетните и лицата, търсещи или с отказана международна закрила.

През 2023 година омбудсманът извършва проверки в четири помещения за настаняване на задържани лица в системата на Министерство на вътрешните работи. Там е констатирано, че материално-битовите условия продължават да бъдат лоши, със слаб достъп до дневна светлина и амортизирана материална база.

И през 2023 г., в качеството си на НПМ, омбудсманът извършва проверки в центровете за временно настаняване на чужденци към МВР и в центровете за настаняване на бежанци към Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Основен акцент при всяка проверка е оценка на условията, при които живеят непридружените малолетни и непълнолетни лица и предоставяните форми на подкрепа.

Проверките констатират, че за 2023 г. по статистически данни на ДАБ са подадени 5702 молби за международна закрила от непридружени малолетни и непълнолетни лица. От тях 3843 са от непридружени деца, а 1416 - на малолетни. 2023 г. 49 непридружени деца са настанени в центрове за социални услуги.

"Обезпокоително е и че твърде често непридружените деца изчезват от центровете за настаняване от отворен тип на ДАБ при МС, в рамките на седмица или две, като продължават пътя си към Западна Европа по организирани и скъпо струващи нелегални бежански канали“, подчертава омбудсманът в Годишния доклад.

Обръща внимание, че проверките и през 2023 г. констатират нарастващ брой непридружените малолетни и непълнолетни лица в условията на трайно нерешени основни проблеми. Например - не е изпълнена препоръката на омбудсмана от 2022 г. и РПЦ - Харманли продължава да не разполага със сигурна зона за непридружени непълнолетни и малолетни деца, търсещи международна закрила. Продължава актуалността на препоръката за въвеждането на системна политика за закрила и интегриране на ненавършилите пълнолетие непридружени лица. Омбудсманът посочва, че е необходимо да бъде направена оценка на възможните мерки за осигуряване на закрила и подкрепа на ненавършилите пълнолетие непридружени лица, получили статут, чрез интеграция в общността и при заявено нежелание да бъдат настанявани в резидентна социална грижа.

През 2023 г. омбудсманът провежда мониторинг върху изпълнението на 33 принудителни административни мерки по връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна и експулсиране.

Наблюдаващите екипи установяват системни проблеми при проверка на личните дела на чужденците - продължаваща практиката на недоокомплектоване на документацията, особено по отношение обжалването на заповеди за налагане на принудителни административни мерки; липсващи доказателства, че чуждите граждани са запознати със съдържанието на издадените им заповеди за налагане на принудителни административни мерки, както и с правото им да я обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс; липсата на доказателства, че настанените в СДВНЧ чужди граждани са запознати с правото им да получат правна помощ и че са се срещали с адвокати, които са ги консултирали и запознали с техните права и правни възможности и др.