Окръжен съд – Враца постанови решение по делото, касаещо случая с убитото дете в Мездра

©
Със свое решение №110/12.04.2022г. постановено по НД №48/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, решение №63/15.12.2021г. постановено по ВНОХД №397/2021г. по описа на Окръжен съд – Враца е отменено в наказателно – осъдителната му част, наказателното производство по делото е възобновено в посочената част и същото е върнато на Окръжен съд – Враца за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия съдебно заседание. Апелативен съд – София е дал указания при новото разглеждане на делото да се изложат самостоятелни мотиви за това може ли да се квалифицира престъплението, като "особено тежък случай“, както и мотиви относно индивидуализацията на наказанието.
При новото разглеждане на делото, във Врачанския окръжен съд е образувано ВНОХД с номер 195/22 г., което е разгледано в състав: председател съдия Петя Вълчева и членове Анна Ангелова – Методиева (съдия - докладчик) и съдия Калин Тодоров, които не са участвали в предходното разглеждане на делото. Със свое решение по делото съдът измени присъдата, постановена по НОХД № 276/2021г. по описа на Районен съд - Мездра, в наказателно осъдителната й част, като преквалифицира престъплението, извършено от подсъдимия Д. Й., от престъпление по чл. 338, ал.3, предл.2, вр. ал. 1 от НК, в престъпление по чл. 338, ал. 3, предл.1, вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.54 НК и намали размера на наложеното му наказание "лишаване от свобода" от 6 години на 4 години "лишаване от свобода", при първоначален "общ" режим на изтърпяване. Съдът оправда подсъдимия Д. Й. по първоначално повдигнатото му обвинение,че деянието представлява особено тежък случай. В мотивите на съда е посочено, че съдебната практика трайно приема, че признакът "особено тежък случай“ е налице, когато има висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. В случая действията на подсъдимия Д. Й. не покриват предпоставките на посочения текст на нормата на чл. 93, т. 8 НК, тъй като с оглед на настъпилите вредни последици, не се разкрива в кумулативна обвързаност на изключително висока степен на обществена опасност, както на самото деяние, така и на дееца. В конкретиката на този казус, доказателствената съвкупност не сочи завишена лична обществена опасност на дееца Д. Й., която да е различна от обичайните за този вид престъпна деятелност. Чистото съдебно минало, липсата на противообществени прояви и наличието на трудова ангажираност са обстоятелства, които могат да характеризират подсъдимия, като личност с ниска лична обществена опасност, която следователно изключва квалификацията на престъплението като "особено тежък случай“ по смисъла на чл. 93, т. 8 НК. Именно преквалификацията на деянието, с прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление, е предпоставка за намаляване на наложеното наказание от 6 години на 4 години "лишаване от свобода“ при първоначален "общ режим“ на изтърпяване на наказанието, определени по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК и на чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете добрите характеристични данни, полагането на грижи за семейството, оказаното съдействие на разследването във всички фази на процеса и изразеното съжаление за случилото се. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете даването и обучението на малолетното момче да борави и да стреля с оръжие и наличието на още три огнестрелни оръжия на общо достъпно място, включително и на малолетни лица. Малолетното момче няма изградени навици, не може да преценява реалната опасност и последиците, които биха настъпили, ако ползва оръжие на тази крехка детска възраст и предоставянето на огнестрелно оръжие на дете е едно укоримо поведение. Преценявайки тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки степента на обществена опасност на конкретното престъпление, с оглед тежестта на настъпилия вредоносен резултат, съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Решението на Врачанския окръжен съд е окончателно.
Привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда е в правомощията на прокуратурата.