В конкретния момент Хърватия се различава от България, когато става дума за големите неща в държавата. Така определи разликата при съпоставката на двете страни, които заедно влязоха в т.нар. "чакалня“ на Еврозоната Огнян Златев, ръководител на представителството на Европейската комисия в Хърватия.

В интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"посланик Златев каза, че в Хърватия се проявява винаги здрав разум, когато целта е по-доброто утре за всички.

"Надявам се това да се случи и в България“, каза още Златев.

Политическо ръководство е впрегнало всичките си усилия за приемането в "Шенген“

"Хърватия върви доста успешно и преговаря за приемането си в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Очакваме, както казах влизането в Еврозоната да се случи от 1 януари следващата година. И всъщност, сега големите усилия са насочени към приемането на страната в "Шенген“. Както знаете, приемането в "Шенген“ за разлика от останалите 3 цели, които си беше поставила страната, е основно политическо решение. Тоест, то не се базира толкова на някакви конкретни критерии, които трябва да се изпълнят, каквито са например икономически критерии, инфлация и т.н., а тук въпросът е политически и е въпрос на лобиране, преговори, убеждаване на държавите, които са скептични по една или друга причина. И в това отношение тук цялото политическо ръководство на държавата е впрегнало всичките си усилия, за да може да убеди дори и тези, които имат колебания, да преосмислят своите решения“, обясни Огнян Златев.

По думите му това, което вълнува хората е приоритет и за страната.

"Това, което вълнува хората е как да живеят по-добре, как икономиката да върви, как заплатите да са нормални, да не изостават твърде много от инфлацията, какво се случва с цените на енергоносителите. Това са общо взето проблемите. Разбира се и сигурността е много важна. Войната също - кога ще завърши, ще има ли някакви други грижи, свързани с продоволствията. Знаете, че Хърватия е чувствителна на тази тема, защото само преди 30-на години тя също беше жертва на война, много хора са загинали, а цялата страна е била опустошена от войната в бивша Югославия. Така че за хърватите като народ темата за войната е все още доста силно присъстваща в ежедневието, в сърцата и умовете им. Може би този отпечатък е провокирал невероятната бързина и ефективност в реакциите не само на доброволците, а и на гражданите и държавните институции и аз бях много впечатлен от всичко“, сподели наблюденията си Златев.

Работи се здраво и всички очакват обещаното да се случи

"През лятото на 2020 година България и Хърватия заедно влязоха в т.нар. "чакалня“ на Еврозоната, а след влизането й в самата Еврозона следващата 2023 година тя ще стане 20-я член и ще приеме единната валута от 1 януари. Чуват се гласове, особено сред по-възрастното население от растеж на цените и спадане на доходите след приемането на еврото и всички са ангажирани в една широка разяснителна кампания, която ще започне от следващия месец, така че да запознаем в по-големи детайли и гражданите, че подобни опасения не са базирани на обективни факти, че има стабилност на банковата система, предсказуемост, доста по-ниски лихвени проценти, което е важно за бизнеса, и за хората, че със сигурност техните спестявания и вложения няма да пропаднат “, каза още Огнян Златев и допълни, че за целия напредък на Хърватия се работи здраво, за да се случи обещаното – по-доброто утре за всички.

Цоня Събчева