С изкачване на по-висока надморска височина количеството “атмосфера", оказващо натиск върху даден обект, намалява, следователно и атмосферното налягане намалява. Тялото ни се оказва изключително чувствително към атмосферното налягане, което определя парциалното налягане на кислорода в средата, от което пък зависи преносът на кислород от белия дроб към кръвта. Това обясни д-р Йоана Мишева, очен лекар.

"Т.е. с изкачване на по-висока надморска височина намалява атмосферното налягане, а като следствие от това - парциалното налягане на кислорода и преносът на кислород от белите дробове към кръвта се затруднява. Така тялото е принудено да функционира в условия на хипоксия", коментира още тя.

"При преминаването си през атмосферата голяма част от УВ-лъчите се поглъщат от съдържащите се в нея озон, водни изпарения, кислород и въглероден диоксид. Не е изненада, че с всеки 1000 метра, които изкачваме над морското равнище, УВ радиацията се усилва с 10-12%. Също така е известно, че различните повърхности отразяват в различна степен УВ-лъчите - за снега  този процент е около 80. Каква е ситуацияна - при пребиваване на висока надморска височина очите ни са изложени на повишено количество УВ-лъчение при понижено количество на кислород. Интересно е, че различните структури на окото реаргират по различен начин на тези условия, като в повечето случаи промените са обратими и са пропорционални на надморската височина и времето, прекарано там", допълни специалистът.

"Зад гръмкото име “снежна слепота" стоят пораженията от страна на УВ-лъчите върху повърхностите на окото, като значение имат още ниските температури и сухият въздух. Може би най-често страдат частите, които първи се срещат със суровите условия на високата планина - роговицата и конюнктивата. Но колкото и страшно да звучи, това състояние е преходно и най-вероятно всеки от нас е изпитвал в определена степен симптомите. Те са: зачервяване на окото (появява след около 3-4 часа) и при засягане и на роговицата — и болка, сълзене, светобоязън. Може да има и чувството, че в окото има нещо, а отварянето на очите да бъде затруднено. Това е т.нар. блефароспазъм. Предвид че роговицата е най-богато инервираната тъкан в човешкото тяло, състоянието е свързано с изключителен дискомфорт, но при млади, здрави индивиди е бързопреходно. Като по-дългосрочна последица от суровите климатични условия в литературата се изброяват развитието на катаракта (макар че по темата няма достатъчно конкретни и категорични данни) и появата на т.нар външно перде (птеригиум) или пингвекула - доброкачествени образувания на конюнкивата, които се развиват бавно и дават възможност за проследяване от лекар и съответно лечение без особени проблеми", каза офталмологът пред zdrave.to.