Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) съобщиха от Министерския съвет.

С него се въвеждат в националното законодателство мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1503 относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и на изискванията на Директива (ЕС) 2021/338 за изменение на Директивата за пазарите на финансови инструменти с цел да се подпомогне възстановяването на инвестиционните посредници от кризата във връзка с COVID-19.

Със законопроекта, чрез изменение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цели и за дружествата за секюритизация, се въвеждат и мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/557 за изменение на общата рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации. Чрез преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, с цел въвеждането на Директива (ЕС) 2021/2261 за изменение на Директива 2009/65/ЕО по отношение на използването на основни информационни документи от управляващите дружества на предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа.

С въведените мерки чрез ЗППЦК и Регламент (ЕС) 2020/1503 се установяват изискванията за предоставянето на услуги за колективно финансиране по отношение на организацията, лицензирането и надзора върху доставчиците на такива услуги, изисквания към дейността на платформите за колективно финансиране, които те оперират, за прозрачността и рекламните съобщения във връзка с предоставянето на тези услуги. Уредени са две форми на колективно инвестиране чрез използването на платформа за колективно финансиране (т.нар. краудфъндинг платформи): за улесняване на отпускането на заеми и за пласиране без твърд ангажимент на прехвърлими ценни книжа и на допустими инструменти за целите на колективно финансиране.

С одобрените промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа се предлага Комисията за финансов надзор да бъде определена за единен компетентен орган по лицензирането и надзора на доставчиците на услуги за колективно финансиране, с изключение на случаите, в които кредитна институция желае да получи такъв лиценз, тъй като банките могат да извършват само дейностите, включени в обхвата на лиценза им за кредитна институция, който се издава от Българската народна банка.

Регламентът за доставчиците на услуги за колективно финансиране въвежда праг от 5 000 000 евро на общо набраните средства за предложенията за колективно финансиране, направени от един създател на проект. В тази връзка със законопроекта се предлага прагът от левовата равностойност на 3 000 000 евро за освобождаването от задължението за публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа, въведен в ЗППЦК в изпълнение на Регламента за проспектите, да се повиши до левовата равностойност на 8 000 000 евро. По този начин ще се създадат възможности за повече малки и средни предприятия да набират капитал при по-ниски разходи и такси и по-малко административни тежести, при отчитане и на наблюдавания повишен интерес и презаписванията на емисиите при публични предлагания на пазара за растеж.

Въвеждането на измененията, свързани с транспонирането на Директива (ЕС) 2021/2261, ще облекчи дейността на управляващите дружества, както и ще улесни инвеститорите, тъй като Комисията за финансов надзор няма да изисква изготвянето на два отделни документа с информация до инвеститорите (основен информационен и документ с ключовата информация) за един и същ финансов продукт.

За да се подпомогне възстановяването от кризата с COVID-19 са предвидени и конкретни мерки като се намали административната тежест за инвестиционните посредници, породена от спазването на изискванията за документиране и оповестяване. В допълнение са въведени и мерки, насочени към включването на синтетичните секюритизации в обхвата на рамката на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации и премахването на нормативните пречки пред секюритизацията на необслужваните експозиции с цел да се увеличи допълнително кредитният капацитет на банките.