Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за 2021 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет .



На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа за 2021 г. е отрицателно в размер на 3 910,4 млн. лв. (3,0 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 4 033,5 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 123,1 млн. лева. За сравнение заложеният максимален размер на дефицита в актуализираните разчети към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021 г. е 4 604,2 млн. лева.

Приходите, помощите и даренията по КФП за 2021 г. са в размер на 52 340,1 млн. лв. или 103 ,5 % спрямо актуализираните годишни разчети. Съпоставени с предходната година, постъпленията нарастват с 8,0 млрд. лв. (18, 1 % ). Ръст се отчита както при данъчните приходи, така и при неданъчните постъпления и приходите в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС и други безвъзмездни средства. Спрямо актуализираните разчети по КФП към ЗДБРБ за 2021 г. от септември 2021 г. се отчита преизпълнение на годишния план с близо 1,8 млрд. лева.

В частта на приходите по националния бюджет най-значителен номинален ръст спрямо предходната година има при данъчно-осигурителните приходи (5,0 млрд. лв.). Съпоставено с актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2021 г., превишение на плана за годината има при повечето от основните данъци и при приходите от здравноосигурителни вноски. Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 40 876,3 млн. лв., което представлява 103, 7 % спрямо планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 78, 1 % от общите постъпления по КФП за годината.

Приходите от преки данъци са в размер на 8 258,4 млн. лв. или 107,4 % спрямо предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 18 976,3 млн. лв. (104,2 % спрямо разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 12 978,5 млн. лв. (105,7 % спрямо планираните), от акцизи възлизат на 5 659,8 млн. лв. (100,3 % спрямо разчета), а тези от мита са в размер на 289,7 млн. лв. (120,1 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 411,7 млн. лв. или 113,4 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 12 229,9 млн. лв., което представлява 99,6 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 8 000,4 млн. лв., което представлява 118,4 % спрямо годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект в размер на 660 млн. лв. с ДДС, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София. Постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове за 2021 г. са в размер на 1 629,3 млн. лв., като нарастват със 751,4 млн. лв. (85,6 %) спрямо предходната година.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 463,4 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2021 г. възлизат на 56 250,5 млн. лв., което е 102,0 % спрямо актуализирания разчет за годината. Превишението на разчета към ЗДБРБ за 2021 г. се дължи основно на одобрените от Народното събрание по реда на чл. 26, ал. 1 О от Закона за публичните финанси допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет в общ размер на 1,2 млрд. лв. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи.

Значителният ръст на разходите от 17,6 на сто спрямо предходната година е свързан от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато отчетените разходи за борба с пандемията от COVID-19 бяха значително по-ниски, докато през 2021 г. тези разходи са съществени и са за цяла година, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 1,7 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месеците от октомври до декември). Освен това, в изпълнение на Решение на Народното събрание от 23.12.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи за 2021 г. (ДВ, бр. 110 от 24.12.2021 г.) бяха обезпечени 750 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лева за първите шест месеца на 2022 г.

Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказа и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. Поради посочените фактори разходите за пенсии отчитат номинален ръст спрямо 2020 г. от 3,1 млрд. лева.

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване с 0,6 млрд. лв., свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на З60 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други.

Значителен номинален ръст от близо 2,7 млрд. лв. се отчита и при разходите за субсидии за нефинансови предприятия, за което допринасят основно плащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, разходите на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", плащанията по мярката "60/40", мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други. През 2021 г. се изпълнява Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, одобрена с Решение № 739 на Министерския съвет от 2021 г., изменена с Решения № 771 и № 885 на Министерския съвет от 2021 г. и Програма за компенсиране на разходите на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, употребена за технологични разходи, одобрена с Решение № 893 на Министерския съвет от 2021 г., като се предвижда двете програми да продължат да се прилагат до март 2022 година. Възможно е програмите да бъдат преработени и допълнени.

В тази връзка обезпечените средства за компенсиране на небитовите потребители на електрическа енергия за справяне с последиците от съществените и неблагоприятни колебания на цените на електрическата енергия до края на 2021 г. са в общ размер на над 1,3 млрд. лв., вкл. 0,45 млрд. лв. в изпълнение на Решение на Народното събрание за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи за 2021 г., за плащания през първото тримесечие на 2022 година.

Ръст спрямо 2020 г. се отчита и в частта на предоставените субсидии за болнична помощ, където разходите нарастват с 0,2 млрд. лева. Нелихвените разходи за 2021 г. са в размер на 53 941,0 млн. лв., което представлява 101,9 % спрямо годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 50 028,8 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3 866,3 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 45,9 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 628,5 млн. лв. (95,6 % от планираните за 2021 година).

Вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 1 681,О млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. Размерът на фискалния резерв към 31.12.2021 г. е 10,7 млрд. лв., в т.ч. 9,7 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,0 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.