Пресбиопия, още известна като старческо далекогледство, представлява един закономерен процес, при който след 40-50-годишна възраст човек загубва своята способност да вижда ясно близките обекти.

Мускулите променят ъгъла и силата на фокусиране на лещата, в зависимост от това колко далеч се намира обектът. С напредване на възрастта лещите започват да губят своята гъвкавост. По този начин става все по-трудно рязкото сменяне на ъгъла, когато се погледне по-близък обект.

Това променя начина, по който светлината се фокусира върху ретината, и близките обекти може да изглеждат замъглени. Проблемът е познат като пресбиопия или старческо далекогледство. 

Друга част на окото, която се променя с възрастта, е ирисът. Той се състои предимно от мускули, отговорни за контрола на светлината. С напредването на възрастта, тези мускули отслабват. Намалява и свойството им да реагират по-бързо на промените в светлината, като така се затруднява зрението на по-слаба светлина.

Първият и най-чест симптом на старческото зрение е затруднението при четене на ситен текст в условия на слаба осветеност. Това оплакване се засилва при продължително четене и натоварване на зрителния апарат (особено вечер). Някои хора дори се оплакват, че техните ръце не са "достатъчно дълги", за да могат да държат на подходящо далечно разстояние четивото. При продължително четене могат да се появи сълзене и по-рядко болка в очите и челото, което да налага прекъсване на взирането в текста.

Съществуват няколко подхода за коригиране на зрението при астигматизъм – очила, контактни лещи, лазерна рефрактивна хирургия - Laser Blended Vision (LBV), казват офталмолозите.

Интересен факт е, че има случаи, в които хора, носили очила в младостта си, забелязват, че с напредването на възрастта техният диоптър за близко виждане намалява. Това може да се случи особено при хора с късогледство (миопия). Въпреки това, не е задължително всеки да преживее това явление; индивидуалните особености на зрението играят важна роля в развитието на старческото далекогледство.